Да се радваш от болестта на Борисов: мангъровщина, която отрови душите ни
Последвайте ни в Google News Showcase
Мангъров по БТВ: "Прибирам по 200 лв на преглед, не слагам маска в КОВИД-отделенията, моята маска е от месец септември и мирише на джоб..."
Добре се е описал, идолът на протестърите и всички останали идиоти.
Такова е нивото, за това става дума - маската му мирише на джоб.
Кофти е, че още го пишат лекар и го канят по всички медии да зомбира.
Не знам как се чувстват колегите му от болницата, в която работи, как се разминават по коридора с него, как го поздравяват, не ги ли е гнус. Не от хигиената му, а от морала.
И как после на площада червените кхмери, наследниците на комунистическите кланове няма да горят маски...
Мангъровци днес изпаднаха в атавистичен транс при вестта, че Борисов е с коронавирус. Болестта на премиера отприщи лавина от проклятия и ехидна злоба.
Анонимната злоба на лузърите, които проектират в личността на премиера мотивацията за житейските си неуспехи.
Дошъл е, уви, подходящият момент да почувстваме срам, че сме част от българския народ.
Българският народ..., който някога бе милозлив, състрадателен, подаваше ръка на падналия и делеше последния си залък хляб. Никому не желаеше злото, даже на врага и изедника.
Какъв девиант трябва да си, за да се радваш от чуждото страдание? Какво се случва в душата ти?
Въпросът не е философски и отвлечен, а твърде битов, предметен - защото мерзостта се случва точно край нас. И в самите нас.
Именно в смутни времена на изпитания проличава истинската човещина. В емпатията няма политика. Бойко Борисов, Румен Радев, Корнелия Нинова, Радан Кънев, Ахмед Доган...са хора като нас и заслужават също толкова да бъдат здрави и щастливи. Животът е най-висшата ценност.
Това няма общо със злободневието и партийните пристрастия. Цялата тази простотия ще отмине, накрая оставаме сами пред съвестта си и Небесния съд.
Кои сме ние, че да влизаме в ролята на Господ?
