Да, Слави Трифонов е прав - медиите се превърнаха в подканали на Севда ТВ
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Покрай глупостите, съчинени от Сиромахов , Слави Трифонов казал и нещо смислено в шоуто си.
„Българските медии се превърната в подканали на Севда ТВ“.
Като цяло е точно така.
Медиите са принудени просто да ретранслират съдържание, заснето с телефона на Севделина Арнаудова, пиарката на премиера. Ако искат да са "в час".
Тук има няколко проблема.
Първо. Информацията е унифицирана.
Второ. Медиите са лишени от правото им на ексклузивитет и авторски, особен поглед. Дори в чисто визуално-операторски план.
Трето. Няма гаранция, че видеата не са режисирани, а репликите и жестовете на героите – заучени. Тоест, възможна е театрализация. А това е тъждествено с манипулация. Какво гледаме всъщност - риалити или умела драматургия, поставена на сцената на живота?
Преди време премиерът се похвали, че с един телефон през фейсбука правили чудеса. Не му трябвали телевизии, вестници, сайтове.
Точно тук медиите трябваше да се обидят и да се замислят. Как би могла да „рефлектира“ обидата им? Като спрат да ретранслират съдържанието на видеата от Севда ТВ. Като ги оставят да живеят органичния си живот в социалните мрежи, без да ги официализират.
В крайна сметка това би била екстремната илюстрация на общоизвестния и печален факт, че държавата се управлява през фейсбук. Фейсбук е съставомерното обществено мнение, от което се влияе действащата власт. Власт и фейсбук в момента сякаш са си самодостатъчни - силно се любят и мразят.
Бойкот на Севда ТВ обаче е невъзможен поради някои характерологични и финансови особености в системния бит на българските медии. Те са всичко друго, но не и нормално функционираща професионална гилдия. Собствениците им се ненавиждат. Редакторите и продуцентите се ненавиждат. Репортерите се ненавиждат. За операторите, шофьорите и монтажистите – да не говорим.
Библейска омраза към себеподобния цари в журналистиката ни и това е в интерес на властта, която я владее, като я разделя. В този смисъл идеята медиите да се сговорят в общ фронт, за да защитят честта си, е повече от утопична.
Финансовата особеност, за която споменахме, също е ясна. Медиите (говорим за онези, които все пак не са от обръча на някоя от двете враждуващи корпоративни групировки) отдавна не се самоиздържат, рекламният пазар е монополизиран и, фактически – убит! Eдинствените реални приходи идват по линия на формални или неформални уговорки със силните на деня. Ерго, по линия на ухажването им.
Унизително, вероятно, за издателите е да разполагат с многобройни екипи от журналисти и експерти, сценаристи, режисьори, с техника за милиони, студиа, монтажни, ПТС-и, а в същото време да препредават в ефира си клипчетата на г-жа Арнаудова.
Унизително е и да разчитат на общия сигнал на БНТ при отразяването на брифингите от Министерския съвет, и това да продължава вече с месеци под благовидния предлог "карантина".
Да оставим екипите. А какво да кажем за елементарната конкуренция, която съвсем угасна на фона на „обединеното телевизионно трасе“? В момента, както преди Десети ноември, пак имаме само една телевизия, разпръсната обаче по всички копчета на дистанционното.
И ако сред останалите засегнати от кризата гилдии и общности понякога се дочуват критични или протестни гласове, то медиите и техните собственици оглушително мълчат. Сигурно се заблуждават, че така по-лесно ще попаднат в програмата 60/40 и ще спастрят някой лев и че това ще изкупи историческата им вина за обуначването на публичната среда в България.
И превръщането й в приставка на един телефон.
