ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Революцията не е купон, не е разходчица по софийското ларго, не е променада по жълтите плочки с куче, бебе и скейтборд, не е хорце на Орлов мост, нито камък в някой партиен прозорец, нито кафепитие пред Парламента.
Революцията не е да лепиш етикети в стил „боклуци”, „турци”, „курви”, „педерасти” и прочее словесни изящности.
Революцията не е да крещиш „Червени боклуци!”, защото това е стадионен крясък, футболна стилистика, не политическа.
Прочее, аз съм червен боклук и за разлика от някои хич не ми пука от този крясък. Защото Валери Петров е червен боклук, и Анжел Вагенщайн, и Нешка Робева, и Светлин Русев, и Соня Бакиш, и Стефан Продев, и проф. Николай Генчев, и Петър Слабаков, и Радой Ралин – всички ние сме червени боклуци. Благодарение на които „младите, красивите, интелигентните, умните, образованите, културните, цивилизованите, лъчезарните, лъскавите, блестящите, изящните, милите и симпатичните” крещят „Червени боклуци!”. Не ми пука, защото всички дисиденти в България (с малки изключения) бяха същите червени боклуци, без които нямаше да има ни Русенски комитет, ни Екогласност, ни Клуб за гласност и демокрация, ни гък срещу „възродителния процес”, ни звук срещу „голямата екскурзия”, нито каквото и да е противопоставяне срещу тоталитарния режим. Нито 10 ноември, впрочем.
А днешните „експерти на прехода” тогава си мълчаха, стаени в тоталитарните къртичини.
Революцията не е да грейнеш на телевизора като една довчерашна пи-арка на служебното правителство и да разправяш, как „ние сме млади, красиви, интелигентни, умни, образовани, културни, цивилизовани, лъчезарни, лъскави, блестящи, изящни, мили и симпатични”, и как „не ни пука за цените на тока и парното, за детските и пенсиите”, щото „ние получаваме европейски заплати, ние сме осигурени, ние проблеми нямаме”. За разлика от ония тъпи, безграмотни, безкултурни, неинтелигенти, невежи, смотани, сдухани и спихнати примати, които един скапан айфон не могат да си купят.
Революцията не е да се изтъпаниш пред прелюбезната камера като онзи неизвестен ай-ти специалист и да обявиш, че ония, тъпите, безграмотните, безкултурните, неинтелигентите, са не само невежи, смотани, сдухани и спихнати, ами са и неандерталци. Цитирам!
Революцията не е да твърдиш напоително като някой високоплатен от „Хюлет пакард”, че това е „протест на нормалността и на истинските, вдъхновените хора”, от което следва, че всички останали са банда ненормалници, фалшиви при това.
Революцията не е да изстреляш от екрана като един неизвестен психолог (или психиатър), че днешните протестиращи принадлежат към „друг антропологичен вид”, различен от антропологията на споменатите по-горе неандерталци, обитаващи територията на България.
Революцията не е да напишеш във високотиражен вестник „Г-н Орешарски, добрият материал не ви иска!”, а също така, че хулиганите свалили Борисов. От което следва, че протестиращите през февруари са лошият мат`рял (щото свалили Борисов), а добрият материал са протестиращите през юни (щото, както е тръгнало, ще върнат Борисов).
Революцията не е да се пуснеш по стъргалото на протеста и цели 10 дни да не предявиш нито едно социално искане. Нито едно! Щото България е цъфнала, няма 40% младежка безработица, нашите родители тънат в охолство като едни Крезове, а индустрията ще се скине да работи. Което означава, че на теб, бидейки млад, красив, интелигентен, умен, образован, културен, цивилизован, лъчезарен, лъскав, блестящ, изящен, мил и симпатичен, с европейска заплата и от друг, по-висш антропологичен вид, неземен може би – на теб не ти пука за всичко това. Не това ти е проблемът. А властта.
Революцията не е да си траеш, когато една мутра, наречена Бойко Борисов, беше назначен за главен секретар на МВР, после го сподобиха с генералски пагони, а после – с премиерско кресло, и през цялото време го обгрижваха с медийна възхита.
Революцията не е „избори до дупка”, сиреч – докато на „нас, младите, красивите, интелигентните, умните, образованите, културните, цивилизованите, лъчезарните, лъскавите, блестящите, изящните, милите и симпатичните с европейските заплати ни хареса резултата и в парламента попаднат само правилни хора”.
Революцията не е да искаш „избори до дупка”, щото си бил непредставен, а си непредставен, понеже не си гласувал, а не си гласувал, щото - и ти не знаеш що. И сега – плач до Бога, че парламентът бил непредставителен, нефелен някак. Ами иди и гласувай! Що лежа на дивана, ти, млади, красиви, цивилизовани и вдъхновени човече! Що?
Революцията не е да напишеш „Харта за разграждане на плутократичния модел”, защото плутокрацията, драги ми красиви, умни и вдъхновени приятелю, е част от олигархията. Нали срещу олигархията сме тръгнали да се борим! Как? Ами пак по същия начин – с една част от олигархията срещу друга. Така излиза. Това е все същото безсилие, все същото самопризнание, че една мутра може да бъде преборена само с друга мутра, мафията – с друга част от мафията и олигархията – с друга част от олигархията. Мерси! Тоя филм го гледаме 24 години.
Революцията срещу олигархията не е високомерно и нарцистично да делиш хората на добър материал и негоден мат`рял, защото така унищожаваш целия национален смисъл на тази титанична битка.
Революцията, най-сетне, е да се досетиш, че докато се бориш срещу олигархията, дефилирайки по жълтите плочки с куче, бебе и скейтборд, ще бъдеш употребен от същата олигархия. И утре тя ще ти напише тъй желаната нова Конституция и ще осъмнеш без човешки, граждански, политически и социални права.
Защото това е революция наужким.
И тя няма да разтърси света.
