Дайнов, Прокопиев и блондинките на психодясното. Грантаджии седесари, реститути и сноби ли ще спасяват честта на България?

На тези им дай проблеми, които се разрешават с лакирани нокти

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

След като стана ясно, че група десни интелектуалци са излезли с поредния безпомощен текст, наречен манифест "За републиката", една позната във „Фейсбук” пусна страхотен виц.

Анекдотът е следният - две блондинки заседнали в асансьор. Първо едната викнала "Помооощ!", след това другата. Първата се обърнала към втората и казала: "Хайде заедно, за да ни чуят". Двете в един глас викнали: "Заедноооо".

Всеки път, когато чуя някой от разпенената десница да се опитва да ме убеди, че няма ляво и дясно, а битката е гражданите срещу мафията, се сещам за тези блондинки и ме избива на смях. Колко пъти смятат, че може да мине този номер? Тези кадри наистина смятат българите за идиоти, ако си мислят, че поредната дясна мимикрия и опит да си измият ръцете ще мине толкова лесно.

Този манифест бе предхождан от рекламна акция, подобна на холивудските блокбастъри. Електронната бухалка на империята на Иво Прокопиев "Дневник" пусна първоначално текста като висше журналистическо откритие. Беше анонсирано, че това е едва ли не апокрифна разработка на недоволни граждани, които се готвят за дежурния пърформанс с голи девойки. Още на първо четене текстът събуди големи съмнения. В патетичен стил, в който гимназистките пишат стихотворения за Левски.

В него се говори как Републиката била поставена на колене от КОЙ и как посткомунистическите елити веднага трябвало да отговорят на изконното желание на градската снобария и чуждестранните капиталисти да има съдебна реформа. И точно тук се прокарва тезата, че нямало ляво и дясно, а само гражданите срещу мафията.

Всеки човек с памет след това изречение можеше да заподозре, че текстът е дело на Георги Първанов. Именно той още през далечната 2011 г. пръв обяви в политиката подобно верую. Тогава обаче той го каза така - "няма ляв и десен изход от кризата".

Обаче греда! Оказа се, че авторите са четирима професори - Евгений Дайнов, Александър Кьосев, Огнян Минчев и Антоний Тодоров. Веднага след това сайтовете на "Америка за България" се разтопиха от розови въздишки по манифеста. Излязоха и заглавия, че граждани го подкрепят. Нека да видим част от тези граждани, за да видим кои са тия ангелски, непорочни души, които летят над политическите разграничения и вярват, че няма ляво и дясно - Антоанета Цонева (яростен костовист), Илиян Василев (още по-яростен костовист и телевизионен русофоб), Иво Беров (разпенен костовист), Иво Божков (Реформатор), Христо Иванов (фетишът на Реформаторския блок), Емил Джасим (учило-недоучило костовистче) и много други в абсолютно същия стил.

Най обичам, когато психодясното застине в моралистична позиция и за да оправдае собствените си безумия, започва да твърди, че не е психодясно, ами някаква гражданска сила. Три четвърти от подписалите този манифест получават множествен оргазъм, когато крещят "червени боклуци", обиждайки по този начин и своите собствени предци. Но тия сега, видите ли, повярвали, че няма ляво и дясно, а само гражданите срещу мафията.

Наистина можем да проведем силен политически разговор за това как са се променили лявото и дясното и дали те съществуват днес в своя автентичен вид, но не това е целта на авторите на манифеста. Унищожавайки политическите различия, те за пореден път искат да представят неолибералния подход като безалтернативен, като нещо, което е като природна аксиома. Точно заради това не е чудно, че в текст, който е предназначен да посочва проблемите на Републиката, отсъства най-големият от тях - смразяващата бедност.

И локумите, че бедността била производен проблем от липсата на добро правосъдие, ходете да продавате по кварталните сбирки на ДСБ или на коктейлите на почитателите на Айн Ранд. Десницата бяга от темата за бедността като пазарен икономист от тениска на Че Гевара. Защото именно бедността е уличаващата ги следа на местопрестъплението България. Тяхната политика, техните постулати, техните решения превърнаха страната в един разграден двор, където човек за човека е вълк, а родителите нямат пари дори за учебници на децата си. И заради това на тях им дай само проблеми, които могат да се разрешават с лакирани нокти или от луксозните столични ресторанти, където за един обяд ти искат стотарка.

За да продължим нататък, обаче ще направим едно историческо пътешествие. Българската десница е огромен и слузест хамелеон. Политическо чудовище, което обича да мимикрира, да се слива с митичното понятие "граждани" във времената, когато бяга от отговорност, и да се появява в годзилски вид с капещи лиги, когато трябва да се консумира власт отново. Точно заради това днес е трудно да хванем следите на грантаджиите седесари, които днес минават за НПО активисти и са готови винаги срещу подходящото заплащане да организират протест срещу Путин, братовчедите на Путин и всички останали врагове на свободното усвояване на западни парици.

Иначе, ако проследим слузестата нишка, ще си припомним как навремето костовото СДС се разпадна на две части като хорър делене на извънземен пришълец - ДСБ и остатъчното СДС. После двете като във фантастична мутация пак се съединиха във вид на Синята коалиция, за да се прикрепят като паразит към парламентарните банки, но естественият живот на това противоприродно биологическо образувание свърши и изведнъж през 2013 г. се оказа, че градските сноби, богаташи и реститутки са останали без парламентарно представителство.

Точно тогава същите тези стояха намръщени пред зимните протести, защото им беше много просташко някой да недоволства от непосилните сметки за ток. След това обаче през лятото десницата видя своя шанс да възкръсне от гробището като кръволожко зомби, пълно с нова енергия. И как стана това. Ами много лесно. През лятото на 2013 г. също се завъртя един документ.

Тогава името му беше "Харта 2013", а подзаглавието удивително напомня на професорските напъни днес - "За разграждане на плутократичния модел на българската държава". Тогава се оказа, че това не е търсене на национален път за спасение на страната, а просто саксийна платформа, в която да може да се прихване новата ГМО семка на Реформаторския блок.

Гражданите от хартата също щяха да се борят с мафията, щяха да отстояват големи принципи, ама като влязоха в парламента, забравиха красивите думи и днес документът от 2013 г. е част от политическия махмурлук на десницата. Има и нещо друго, което е притеснително в двата уж надпартийни манифеста - там отсъства дефиниция на това какво е олигархия, както и какво е мафия. И не си мислете, че това е подробност.

Дефинициите са важни, защото в такива думи всеки разбира каквото му падне. И заради това питам - какво ще рече "няма ляво, няма дясно" с подписите на хора, които при първа възможност почват да се дерат "червени боклуци", опрощавайки обаче греховете на десницата по време на прехода или кражбите на зализаната олигархия, която си е приватизирала наименованието "предприемачи"...

Голямата трагедия на света, в който не е останало ляво и дясно, не е възходът на олигархията. Тя може да бъде преборена с автентична политика, изчистена от лицемерие и завръщане към политическите идеи. Трагедия на света, в който няма ляво и дясно, е, че той ражда Бойко Борисов. Едни такива универсални фигури, които поглъщат всичко и след тях не само ляво, но и дясно не остава. Но нищо де - нека да видим кое чудовище ще докарат на власт тези интелектуалци.

Не заради друго - за да знаем с кого ще искат да се коалират блондинките на десницата следващия път. Пак в името на реформите и за честта на Републиката.