ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Трето правителство подред хората се питат: „Абе тия защо така лъжат? Срам нямат ли?“. Въпросът има отговор: първо, срам вече нямат, защото, второ, са убедени, че са измислили вариант, който ще ги освободи изобщо от необходимостта да се обясняват на гражданите си.
Последният – засега – повод за недоумение от типа „Тия защо така лъжат?“ е коментарът на икономическия министър по повод свалянето на кредитния рейтинг на България от една от големите кредитни компании. Според министъра, въпросната компания нищо не разбира и, освен това, е предубедена, защото към нас единствено била приложила политически анализ.
Това, как целият свят не разбира от икономика, а само български министър разбира, сме го яли вече при Виденов, когато министър Румен Гечев (умилно наричан в червените кръгове „другаря с милиардите“) обясняваше, как с никого не преговаря за по-малко от един-два милиарда. Не взе, накрая, и цент – нито американски, нито европейски.
Другото е по-интересно – твърдението на днешния вариант на Гечев, че в кредитните доклади не се бил правил оглед на политическата ситуация. Не може да не знае, че не е така – твърди се, че бил завършил всички престижни френски университети. А значи – все е чувал, как се правят тези анализи. А значи – лъже. И всички знаят, че лъже. И аз знам, защото понякога участвам в такива анализи – и не само за България. Обикновено отговарям именно за политическата част – за онова, което министърът твърди, че никога не се прави.
Преди него небивалици сипеше и късният Дянков. Преди него пък, колкото и да звучи странно днес, Орешарски нелошо се справи като финансов министър. Но пък точно по време на тройната коалиция тръгна модата на друг вид лъжи, продължаващи и днес – чиновници да крият кореспонденция от Брюксел, в която ги заплашват с нещо заради безхаберието / мързела / крадливостта им.
Това чиновническо забавление продължава, без прекъсване, и днес. Разликата е, че тогава – т.е. допреди месец-два – всички започваха гузно да пелтечат, когато ги сгащеха, че крият писма или лъжат за позицията на Брюксел по нещо българско. Сега вече не са гузни. Пример – най-сетне уволнената шефка на Агенцията по заетостта. Три пъти Брюксел писа на българските управници, че ако тази не я махнат, няма да видят финансиране от Европа. И три пъти нашите се правиха на дръж-ми-шапката. Накрая дамата отгърмя, но веднага влезе в контраатака. Обяви, че писмата от Европа били пълни с лъжи.
Ето, това е новата линия и това е разликата с лъгането досега. Лъжците избягват момента на гузност, като обвиняват за всичко Брюксел или, по-широко погледнато – Запада. Нахалните размисли на стопанския министър (добре, де, признавам си – не му научих името; не виждам смисъл) че държавният рейтинг си бил ОК, а ония от запад нищо не разбирали – това напълно се вписва в новата линия, според която Западът е виновен. Не – нашите хубавци.
Същият министър, всеки път като отиде до Брюксел, се връща с хвалби, че ненадейно е убедил европейците да правят нещо, което – впоследствие винаги се оказва – изобщо не е истина. Последната случка е по повод Южен поток. Брюксел би пределно ясна телеграма: ВСИЧКИ европейски страни, замесени в газовата афера на Путин, да предоговорят нещата „от нулата“. Нашичкият обаче обясни, че това не се било отнасяло за нас. И че щял да препоръча на Европа да ни дава за пример на сърбите, а междувременно Европейската комисия да поеме предоговарянето с руснаците. Отиде до Брюксел, върна се и удари тъпана: хем убедил европейците да ни пуснат потока, хем накарал Еврокомисията да поеме ангажимента тя да предоговаря каквото трябва с руснаците.
Последваха неминуемите опровержения, от които се разбра, че момчето пак е излъгало. Нито е убедило, нито е накарало когото и да е да свърши каквото и да било вместо него. А само две седмици по-рано, в безпрецедентно комюнике Еврокомисията обясни, че и Орешарски лъже за газовия поток.
И – нищо. Лъжеха вчера, лъжат днес и ще лъжат утре. Не става дума за някаква грешка. Всяко нещо, което се повтаря толкова пъти не е грешка, а – позиция. Решили са да лъжат за всичко, но този път – без да са гузни, когато ги хванат. Липсата на гузност е сигналът, какво са измислили.
Бяха гузни, докато приемаха, че няма друга възможност, освен България да бъде в ЕС. Затова, когато ги хващаха – мигаха. Сега обаче са убедили себе си, че пред България има друга възможност, освен принадлежността към неразбираемия за тях Запад. Защото междувременно в любимия им (защото го разбират) Изток се случи нещо много важно за тях. Владимир Путин обяви курс към възстановяване на СССР под формата на Митнически съюз, в който да членуват както бивши съветски републики, така и бивши съветски съюзници, които и днес „са лоялни към интересите на Русия“, по думите на самия Путин.
Познайте от три пъти, кого има предвид Кремъл, когато говори за подобна лоялност...
Всичко това нашите управници го чуха правилно, за разлика от повереното им население. Населението чу „Путин пак нещо се е запретнал да се връща в миналото“. Управниците обаче чуха нещо съвсем различно и искрено радващо ги: „Братушки, не сте обречени на европейския ярем. Можете да се върнете при нас, където никой няма да ви пита, откъде са ви парите, какво правите с тях и защо те внезапно изчезват. Напротив, за вас ще има езера от пари, потоци от водка – тези три неща. Никой няма да ви държи сметка за нищо и най-малко – населението. Каква ОСТАВКА, какъв КОЙ, какви пет рубли?“.
Едва ли можем да си представим, с какво облекчение БСП, ДПС и Атака (че и ГЕРБ) са чули това съобщение. Досега са си мислили, че не могат да спрат хода на историята – че само могат да забавят европеизирането на България и междувременно да откраднат нещо за старини. А изведнъж се оказва, че не са обречени на омразната Европа. Че могат да се врекат на Кремъл.
Появата на тази алтернатива промени всичко. Вместо да си представят, в най-добрия случай, че ще могат да се закрепят още някой и друг месец пред натиска на обществото – изведнъж си представиха, че ще могат да управляват завинаги, без обществото изобщо да може да има мнение по въпроса.
Вместо да се виждат принудени да удължават залеза си, внезапно придобиха убедеността, че могат да приближат изгрева си.
Затова не са гузни. Затова не подават оставка, нито се обясняват за каквото и да е. Убедени са, че от Изток идва проект за държавно устройство, при който те в никаква степен няма да зависят от гражданите си. Чувстват се буквално като родени за нов живот.
И затова, вместо да се обясняват на някакви си граждани, бързат да си подредят къщичката на властта по анти-западен, про-източен образец. Да изнесат центъра на властта вън от хората и го поставят в собствените си кабинети, фамилии и кланове. Затова коват нов закон за МВР (чисто съветски по модел). Затова бутат ДАНС (сглобен още през лятото по подобие на КГБ) към овладяването на гражданското общество чрез свои си граждански движения, организации и дори – партии.
Затова се плезят на нашите съюзници (на хартия) от Запада и коленичат с угодническа усмивка пред своите реални съюзници от Москва. Като начало – само стойте и гледайте – ще загубят делото срещу Атомекспортстрой и ще дадат на своите руски приятели има-няма два-три милиарда. После ще построят газовата тръба, за да платят още милиончета като глоби към Брюксел. И ще се развикат: „За какво ни е Европа? Искаме си Русия!“.
Вече, впрочем, го казват. Засега не викат, а само тихичко тренират. Например, развиват темата, че ЕС е „колониална сила“, хищно заграбваща нищо неподозиращите, мирно пасящи си източноевропейци. Това вече тече от страниците на „Дума“ – точно повтаряйки, между другото, официалната руска пропаганда по повод опитите на Украйна да се ориентира на Запад. Пак от „Дума“ ни подканват да се съгласим с друга теза на Путин – че всички демократични революции от 1989 година насам са планирани, организирани, финансирани и предвождани от... ЦРУ.
За да няма после „ама не чухме не разбрахме“ – да ви го разпиша като график.
След Нова година ще чуваме, колко добре е да дадем милиардите на Атомекспортстрой за недостроеното Белене, колко е лошо да плащаме глоби за незаконния Южен поток и как Брюксел провежда антибългарска кампания. Към пролетта ще ни бъде съобщено, че: а/ всички протести са платени от антибългарски кръгове „на Запад“ и всички протестиращи са престъпници; б/ членството в ЕС е прекалено тежко бреме за българската икономика, която може да съществува единствено в братската прегръдка на Русия. Междувременно ще гледаме патриотически шествия, призоваващи за напускане на ЕС и НАТО. Накрая властта ще ни призове да се вслушаме в тях и проведем обществен дебат за излизане от Запада и връщане към източните си корени.
Обикновено в такива предвиждания съм прекалено умерен. В крайна сметка действителността се оказва доста по-брутална. Защото винаги подценявам оголената злоба и бруталния егоизъм на замесените. Все някак си представям, че са били възпитавани от майките си, а то се оказва, че не било така. Та, преди да ми скочите, че описвам невъзможно брутални сцени за бъдещето, имайте предвид: ще бъде по-лошо, отколкото го описвам.
За щастие, това бъдеще зависи от прекалено много фактори и може да бъде предотвратено. Тези фактори са най-малко три.
Фактор първи е Украйна. Замисълът на Путин е тази бивша съветска република да се е отказала от Европа и се е върнала в евразийската степ още преди да е започнала зимната олимпиада в Сочи. В неговата глава, дотогава каквито международни възмущения да има, ще са преминали. И световните лидери ще му дойдат на крака, признавайки неговата мощ. Ако Украйна не падне до началото на февруари, Путин ще получи оглушителна плесница. Това драстично ще намали неговата мощ и ще отслаби както натиска върху България (т.е. да последва Украйна в обратния завой), така и волята на нашите управници да преобразуват България в малко копие на Русия.
Фактор втори е Русия. Въпреки напъните на Путин, от 5-6 години на всички е ясно, че Русия постепено умира. Шамар по повод Украйна ще стовари такава тежест върху самата Русия, че предсказанията, наскоро правени от руски анализатори за смърт на страната до 5-7 години, могат да се окажат оптимистични. Може би Русия ще се разпадне не за години, а за месеци.
Третият фактор е нози, за който Путин изобщо не се беше сетил – реакцията на гражданството. В неговата глава, както и в главата на българските му последователи, търкащи столовете в парламента и в правителството, гражданското общество не е самостоятелен играч в политиката, а – платен декор. Аз плащам за протест, после ти плащаш за протест. А протест, който се случва сам и без пари – това те просто не могат да разберат. Все едно табуретката да тръгне нанякъде сама, без да я мърда някой.
Затова е от стратегическо значение протестът да продължи не само в Украйна, но и в България. Защото той е може би най-важният фактор, който може да спре плановете на управляващата шайка да ни откъсне от Европа и да ни вкара с шутове обратно в евразийската степ.
А ако някой хубав пролетен ден се събудим и видим, че още сме в Европа, може би ще се сетим да направим така, че да си имаме управници, които не лъжат сутрин, обед и вечер. А, напротив, имат срам от хората и страх от Бога.
