Около 75% от депозитите на българите са за суми до 1000 лв. По данни на БНБ броят на физическите лица с депозити по над един милион лева е 625.
Едва 10 на сто от хората, които имат депозити ще търсят алтернативни продукти, за да избегнат действащият от днес данък върху лихвите. Прогнозата е на Асоциацията на търговските банки.
При средните за пазара
лихви и ако на
депозит оставим 10 000 лв., за година ще получим доход от 500 лева.
50 от тях ще отидат за данък. Така реално ще спечелим 450 лв. Същата сума внесена на безсрочна спестовна сметка или безсрочен депозит ще донесе по-ниска лихва.
Парите обаче няма да се облагат с данък и ще имаме
същата доходност, обясняват експерти. При сравнение на най-добрите предложения на пазара, при депозитите и безсрочните продукти, последните може да се окажат по-изгодни с известни ограничения.
„Например брой на разходни операции, които могат да се правят по спестовната сметка да речем
не повече от 2 на месец в противен случай банката започва да начислява някаква по-ниска лихва”, обясни Десислава Николова.
Анализаторите очакват вложителите да решат дали да местят парите си от срочен в безсрочен финансов продукт едва след
като изтекат сегашните им договори с банките - за да не губят натрупаната лихва.
Депозитите на населението възлизат на повече от 33 милиарда лева. Според експертите и през тази година българите ще продължат да увеличават парите, които спестяват в банки.
От една страна
банковата система у нас е стабилна и привлича вложителите. От друга- не се очаква силен ръст на икономиката. ”Има сериозна несигурност в страната както по отношение на работните места, така и по отношение на заплащането и тази висока несигурност определено стимулира спестяванията”, обясни Калоян Стайков.
Всички, които спестяват няма да имат ангажимент към внасянето на новия данък, тъй като той
ще бъде удържан автоматично от банките.
Въвеждането на данъка върху доходите от
лихви едва ли ще доведе до
сериозна загуба на интерес към влоговете, тъй като те си остават най-сигурното средство за спестяване, смятат финансистите.
Спестяванията на хората
ще продължат да нарастват и през 2013 г., макар и с по-бавни темпове в сравнение с изминалата година.
Това се казва в анализ на най-голямата банка у нас за основните тенденции при депозитите за домакинствата. Според анализаторите лихвите по депозитите ще продължават да
падат плавно до нивата преди кризата.
От началото на 2012 г. спестяванията на населението са нараснали с близо 2,5 млрд. лв., което е ръст от 8% за първите 10 месеца на 2012 г. и 12,7% спрямо същия период на 2011 г.
Темпът на нарастване на депозитите беше голям до края на юли 2012 г., когато само за един месец домакинствата спестиха в
банки 412 млн. лв.
Въпреки ръстът в спестяванията на населението
трудно може да се каже, че българинът е повишил жизнения си стандарт, пише в анализа. Средностатистическото домакинство в България не разполага с големи депозити.
Големите депозити в банките са преди всичко средства
от продажба на недвижими имоти, дивиденти и др. Немалък е делът и на депозитите, открити със средства, генерирани от бизнеса в България.
Много по-изгодно е да вложиш средства в банка
при добра годишна възвращаемост и нулев риск, отколкото да реинвестираш тези средства в нов бизнес, производство или финансови активи в период на нестабилна икономическа среда, се казва още в анализа.
Страхът от кризата, несигурното бъдеще и вероятност от загуба на доходите карат
хората да бъдат по предпазливи и консервативни по отношение на потреблението.
Спестените средства от отложеното потребление се насочват в различни банкови депозити на атрактивни лихви, допълват експертите.