ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На този свят само смъртта и данъците са неизбежни, нали знаете тази сентенция. Тази с косата посече Туньо престъпно рано. Данъците обаче не дават мира на железния защитник и в отвъдното.
Държавата има да си взима 1 милион от Трифон Иванов, респективно от неговите наследници, които се хванаха за гушата за апартамента му на другия ден след трагичната му кончина. Така свършват много от големите футболисти. Тъжно и нелепо.
Соколето си отиде така. Самотен, беден и забравен от всички. А навремето пукаше по шевовете стадиона. Всеки искаше да гледа финтовете на Жоро Соколов, но почти никой не се сети да го пита от какво има нужда, какво го мъчи, когато мизерията го стисна за гушата. Така беше и с Туньо, който беше голям. Толкова голям, че единствената му и последна молба към Стоичков беше да му прати хапчета за отслабване, за да свали 20 килограма и да е във форма за бенефиса му. Шапка му свалям, защото си отиде като достоен мъж.
Кой край на приказката предпочитате - този с данъците и ваденето на кирливите ризи или онзи с плачещия за номер 3 Стоичков, вперил поглед в черното небе под пороя. Туньо със сигурност заслужава втория.
А за неизбежните данъци, нали знаете, няма нищо сигурно на този свят.
