Дариана Генова пред ПИК и "Ретро": "Златният Орфей" възкръсва в Слънчев бряг за 50-ия си юбилей!

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

След 14-годишна пауза най-популярният конкурс за българска естрадна песен „Златният Орфей” е на път да се възроди. Фестивалът ще се състои от 31 август до 2 септември в „Слънчев бряг”, а организатор на събитието е съпругата на легендарния директор на „Орфея” Генко Генов - Дариана Генова. Надеждата й е музикалното събитие да стимулира творците да създават хубави авторски песни и да даде старт в кариерата на млади певци.  

- Дариана, какво ви накара след 14 години да организирате отново „Златният Орфей”?

- Искам да подчертая, че в момента подготвяме юбилеен конкурс - 50 години от първото излъчване на „Златният Орфей” и той ще се проведе на 31 август, 1 и 2 септември в Слънчев бряг. За целта правим една подвижна покрита концертна зала. На мястото на стария театър, който всички помним, сега е построен огромен жилищен блок с МОЛ. Идеята на тазгодишния фестивал е да върнем надеждата, да съживим творчеството в композиторите на този жанр - популярната песен.

- Навремето конкурсът се провеждаше няколко дни, като в него се включваха освен български изпълнители и чужди. Ще видим ли тази година например някоя изгряваща Алла Пугачова?

- Тази година ще има само конкурс за нови български песни. Конкурс за изпълнители няма да има.

- Чии нови песни ще чуем?

- Не мога да кажа, защото селекционната комисия още не е завършила работата си. Събрани са много песни, които трябва да бъдат прослушани внимателно. Но интересното е, че имаме бум от млади композитори. Така че се очертава един много интересен конкурс.

- Защо се отказахте от чуждестранните изпълнители? Те внасяха много цвят във фестивала.

- Това беше желанието на Генко. През 1993 г. той каза, че конкурсът за чуждестранни изпълнители вече не е нужен. В новото време, в което живеем, менажирането на младите певци се върши не на фестивалите, а от музикалните къщи. Те решават в кого да вложат и кого да развиват като изпълнител. Този конкурс беше интересен, когато живеехме зад желязната завеса.

- Правата на „Златният Орфей” са поделени между НДК и на БНТ. Те какво участие имат?

-Те имат знака, който аз им подарих. Т. е. подарих го само на БНТ. Благодарение на неясните правила в нашата държава изведнъж се включи и бившият директор на НДК Христо Друмев. Но сега отношенията между „Златният Орфей” и фондация „Генко Генов”, на която аз съм председател, са добри. С БНТ имаме договор и ще бъдем отново заедно. Искам да подчертая, че никога не съм искала да притежавам знака, който е нужен в търговската част на отношенията на „Златният Орфей” със света. А задачата на фондация „Генко Генов” е единствено да организира и провежда „Златният Орфей”. Така че ние с БНТ трябва да си останем партньори.  Такова беше желанието и на Генко, че това събитие трябва завинаги да бъде свързано с БНТ, чиято основна задача е да популяризира българската музика, българската култура.

- Навремето на „Златният Орфей” пееха звезди от световна величина... Как се озоваха на нашата сцена Жозефина Бекер, Жилбер Беко, Джани Моранди?

- С информираността и с чара на Генко. Жозефина Бекер например успя да я придума да дойде в България на едно летище. Жилбер Беко - благодарение на многобройните си приятели, които има във Франция. Генко е завършил Сорбоната. Но искам да кажа, че някои от днешните големи звезди дойдоха в България в не толкова популярния им период. Например Хулио Иглесиас за пръв път на европейска сцена пя на „Слънчев бряг”. Той трепереше през цялото време и не можехме да го успокоим, защото не беше излизал пред толкова голяма публика. Звездата на Алла Пугачова също изгря през 1975 г. на сцената на „Златният Орфей”.  И аз смятам тази година да доведа интересни изпълнители, които защитават присъствието си на сцената, без те да са Мадона, Майкъл Джексън и т. н. Мен не ме интересуват търговските звезди, тези които пълнят стадиони и струват страшно много пари, аз искам да поднеса изпълнители, които имат бъдеще и наистина ще се наложат.

- И за да повдигнем леко завесата, кажете някое име.

- На фестивала ще има чужди гости, които идват да уважат България и българската музика. Но няма да кажа кои са сега, защото трябва да съм напълно сигурна за датата на излитането им.

- Защо, г-жо Генова, съпругът ви пострада така жестоко? Първо го съдят за шпионаж, след това лежи в затвора за злоупотреби?

- Пострада защото тогава е бил най-удобният за целта. В началото на 70-те години в България интелигенцията започва да надига глава и пленум на ЦК на БКП през февруари 1974 г. насърчава борбата с идеологическата диверсия. Най-удобният пример за назидание се оказва Генко Генов. Всеки негов мениджьрски успех се тълкува превратно, в полза на „империализма“. Това, че е довел най-актуалните западни изпълнители – за идеологическа диверсия.  

- Но да те съдят за шпионаж навремето си беше страшно обвинение?

- Искаха му смъртна присъда за шпионаж. После, понеже прокурорът и съдията се обединиха и казаха: „Няма да осъдим на смърт човек без нито едно доказателство“, промениха на злоупотреби. 

- Злоупотреби в какво?

- В началото на януари 1974 г. по доноси той имаше ревизия, която продължи шест месеца и завърши с една единствена забележка, а тя е, че главният счетоводител на „Златният Орфей” Иван Сарафов е удържал ергенски данък и на чуждите звезди. Но когато видяха, че губят процеса за шпионаж, обърнаха, че неправилно дал билет на този, взел от онзи. Делото започна за някаква голяма сума, в крайна сметка успяха да скалъпят злоупотреби за 20 хил. лева. И извдеднъж прекратиха процеса. След два-три месеца, без да уведомят никого, прочетоха присъдата.

- Казвате доноси. Кой го е накиснал?

 - Генко знаеше кой. Докато седя шест месеца на „Развигор“, някой от следователите му даде цялото му досие с доносите, без заличени имена. Чел го бе цяла седмица. Когато излезе, си дадохме дума, че ще вървим напред. Аз никога не му споделих разочарованието си от всички „приятели“, които минаваха на другия тротоар, за да не понесе и този товар в сърцето и в душата си. Той също не ми разказа за униженията, през които е преминал. Защото, когато живееш до човек, на когото знаеш всичките мъки, те се пренасят и върху теб. Така събрахме сили и кураж да продължим.