Две Българии - безобразията на парламента и паплач на жълтите павета, уважение към родината ни и Борисов в "Евксиноград". В коя ви се живее?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Провал на пленарното заседание в парламента, несекващи скандали в БСП, чиято лидерка Корнелия Нинова вбесява все повече и повече съпартийците си, стихващи от време на време писъци и врясъци откъм патриотичните редици, яростни нападки с уличен език между политици, непрестанно искане за оставка на правителството на ГЕРБ и Обединените патриони по всевъзможни поводи.
Ето как изглежда България на жълтите павета.
Премиерите на България, Сърбия, Гърция, Румъния и Израел се договарят за общи действия по мащабни инфраструктурни проекти и нови възможности за доставки на газ, разкриващи сериозна бройка работни места и осигуряващи желана инфраструктура и за местния, и за балканския, и за европейския, и за китайския, а вече и за израелския бизнес. Обръщения на малки имена между Бойко Борисов, Бениямен Нетаняху, Александър Вучич, Алексис Ципрас и не просто куртоазни комплименти за усилията на всеки от тях, а реална оценка за вече разкритите от тях възможности и свършена работа за бъдещето на народите им.
Ето как изглежда България отвън.
И не е нужно да изпадаш в тежка форма на шизофрения, ако решиш да отговориш категорично кое от тези две лица е лицето на държавата, в която искаш да живееш.
Дали сред махленските врясъци в центъра на София, където се подвизават повечето партийни централи с еманация - парламентът, лишаващи всички българи от каквато и да било перспектива дори в краткосрочен план. Или в колкото официалната, толкова и неформална атмосфера на трескави разговори между държавни глави и споразумения, които променят този наш дълбоко и тежко обременен от кърваво минало регион, на което градежът и общите действия трябва да сложат край.
Казано по-просто, дали искаш да живееш в дълбоката затънтена провинция с дъх на "лук и вкиснато", както е казал поетът. Или искаш да се отръскаш от вековната си комплексарщина и чувство за малоценност и да застанеш на единственото място, което се полага на всеки достоен българин - мястото на равноправна държава, чиято дума благодарение на усилията на Бойко Борисов тежи не само в региона, но и на континента и извън континента, на който, за разлика от други, съществува от векове.
Дали да избереш намирисващите на непрано бельо скандали между доморасли политици, неуспели за десетилетие пребиваване в политиката да надделеят на манталитета и задръстеното си и прокиснало шуро-зетьо-баджанашко съзнание на безрадостния си произход, развитие и битие. Или да видиш и наложиш себе си там, където те вижда и поставя светът. Забележете - светът, а не нечии мокри съновидения на зажаднели за келепирец нашенци, както става ясно от посещенията, действията, споразуменията и на съседните, и на европейските, и на световните сили.
В коя България ти се ще да живееш?
В тази на озверялата и мразена от собствените си хора България, в тази на вечно подполното и сенчесто в действията си ДПС, мрънкащия президент Радев, който не знае власт ли иска, партия, жена си или Грипен-и, незадоволената приватизаторка на Костов Корнелия, в тази на вресливите грантаджии, които трябва да прохождат на ушите си, за да оправдаят единственото препитание, което са в състояние да изкарат от осоросоидни грантове, киснейки по улици и площади, в тази на свадливите патриотари, които се бият не толкова за любезното ни отечество, колкото за сърцето на Бойко, в тази на безкрайната спирала от безсмислени и безполезни парламентарни избори, които изразяват на повърхността нечувани и невиждани политически субекти, чието присъствие неизменно води до следващите избори и така... до края на света.
Или предпочиташ тази България, която чуждите държавни лидери определят като център не само на Балканите, но и на Европейския съюз. Чиито съседи възприемат като принципен защитник и непреодолим фактор в региона. Чиито ръководители и народи й благодарят за застъпничеството, за защитата в международен план, за съдействието да преодолеят много сериозни външни препядствия пред бъдещето си. Тази България, чиито действия не биха предизвикали преждевременно падане на завесата, както тя увисва като в прочутия разказ на Чудомир - като на миндил Ганка фустата, а още по-широкото й разтваряне и на регионалната, и на международната сцена.
Днес стана ясно, че за една година премиерът Бойко Борисов успя да отвори и затвори кръга на една вероятно не много желана от редица държави инициатива - "Западните Балкани", да я прекара през преговорите в четирите държави, които я започнаха - България, Сърбия, Гърция и Румъния, да я превърне в основна тема на първото българско европредседателство, да даде рамо и тласък за присъединяването към нея и на българската "радост и болка" Македония и точно на годишнината й - да присъедини към нея и пета държава. И то не коя да е. А Израел, като част от преговорите за бъдещето на региона.
Днес депутатите успяха отново да се хванат за гушата, да се поиграят на "пусни, пусни кърпа, кучето я дърпа", да се напопържат, да си натриват носовете, да се обвиняват във всички смъртни грехове и в крайна сметка да не направят нищо за благото на гражданите, които са ги изпратили в парламента и както те, впрочем, са се клели. А хората да гледат срамотните им изяви и за кой ли път да се чудят: Господи, ние ли криво се молихме, ти ли криво ни разбра?!
С ей такива две Българии осъмнахме тази сутрин.
Днес е петък. Ако сега имаше избори, както се изразяват социолозите, утре - в събота, щеше да е ден за размисъл.
Дали пък наистина да не помислим не преди изборите, а днес и сега, след този шизофренен петък и най-сетне да решим в коя България искаме да живеем - в дълбоката провинция, която някои винаги ще дават всичко да "мирише на лук и вкиснато", защото са възможни само сред такава смрад, или в България, която е на картата на света, където има своята тежест, дума и авторитет.
Въпрос на вкус. Ние избираме. Хайде най-послед да помислим с главите си и с умовете и сърцата на дедите си.
