ДВЕ ГОДИНИ ОТ ТРАГЕДИЯТА: Племенницата и снахата на Златко Баретата почетоха паметта на покойния му син (СНИМКИ)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 22 октомври преди две години огромна трагедия връхлетя семейството на Златомир Иванов-Златко Баретата. Първородният син на ъндъграунд боса Алекс Иванов напусна близките си само на 21 години заради рядкoто бeлoдрoбнo зaбoлявaнe, извecтнo кaтo мукoвиcцидoзa, което се прoявявa в дeтcкa възрacт и ce хaрaктeризирa c нaрушeнa функция нa eкзoкриннитe жлeзи.
За Малката Барета си спомни днес племенницата на Баретата - Биляна Лазарова. Моделката гостува в една от националните телевизии и измежду разказа си за булимията, с която се бори, сподели, че на днес се навършват две години от смъртта на батко й. Не става дума обаче за по-голям брат, а за братовчед й Алекс.
Моделката умишлено не спомена името му, но тези, които следят кариерата й и са наясно с личния й живот, знаят за роднинството й със Златко Баретата. По-късно през деня тя качи и снимка, на която с Алекс са като деца: "Две години от нашето "Довиждане", но не и "Сбогом". Обичам те, завинаги и след това".
"За две години загубих и батко ми, и дядо ми - две водещи фигури в моя живот. Но не показах колко ме боли и колко ми е тежало, но имаше последствия. С батко ми разликата ни беше 4 години, той страдаше от автоимунно заболяване", сподели Биляна Лазарова и обясни, че и тези две трагедии, през които е преминала, са й тикнали към булимията. "Ако бях осъзнала нямаше да се стигне до тук. Вместо да съм благодарна ,че имам семейство, хора, които ме обичат, аз през цялото време мислех как изглеждам. После ме хващаше гузната съвет и исках да я премахна", обобщи състоянието си моделката.
Със снимки от щастливото им минало и специално посвещение отбеляза днешния 22 октомври и първата и единствена любов на Малката Барета - Никол Толева. С красивата брюнетка Алекс бе сгоден.
"Японската поговорка за трите маски гласи следното: Имаме една, която показваме пред света. Една, която е за пред семейството и близките ни. И третата - която никога не показваме на никого. Тя е най-чистото и истинско наше отражение. Има едни такива хора. Може би така наречените сродни души, пред които обаче успяваш да покажеш всичко. Всяка маска пада, а ти си "гол" пред него, защото обичаш и искаш да бъдеш обичан... истински... Две години без теб... без всичко мило и познато.. загуба на всяка маска и лице.. на самата мен.. и единствено остава позната любовта. Завинаги".
