ДВОЕН СТАНДАРТ: Висшият съдебен съвет - гумен печат за безобразията на Лозан Панов! Защо само Данаил Кирилов събра смелост да каже истината на магистратите

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

След отшумяването на страстите около отминалите избори за Европейски парламент, обществените погледи отново се насочиха към третата власт в държавата - съдебната. И както много други пъти, така и този път, под публичните прожектори избуяха двойни стандарти, достойни за учебник по политически науки или ПР.

Преди 3-4 години политико-икономическият кръг "Капитал" и близката до него парламентарна група на тогавашния "Реформаторски блок" получиха място в управлението на държавата, защото обещаха "румънски модел", борба с корупцията, присъди по дела свързани с високите етажи на властта, отнемане на незаконно придобито имущество. След тези "крупни" заявки се създадоха солидни обществени очаквания, на които без съмнение законодателят даде отговор. Но едва след изборите през 2017 г., оставили извън политическия борд трансформиралите се за пореден път прогресивни "градски" революционери.

В отминалите две години:

-        44-то Народно събрание прие антикорупционен закон, с който създаде нова антикорупционна комисия. Дотук резултатите в работата й са неоспорими – като започнем с кмета на "Младост" и нейната заместничка в София, където вече има и осъдителни присъди на първа инстанция, акциите в Септември и Перник, арестите на районен кмет в Пловдив и на кмета на Божурище, минем през операцията срещу председателя на Агенцията за българите в чужбина и стигнем до милиардите запори, наложени от съда след искове на КПКОНПИ, на имущество на знакови олигарси от Прехода. Дали, ако пропагандата, че борба с корупцията няма, бе вярна, щеше да е факт, че само през отминалия петък пред специализираното правосъдие се беше извила дълга опашка от арестанти – двама кметове на две общини със сериозни икономически интереси, доскорошен шеф на държавна агенция, собственичка на една от най-големите хотелски вериги у нас. И всичките са оставени в следствените арести, защото специализираните магистрати са намерили достатъчно доказателства за престъпна дейност, установена именно от антимафиотите и спецпрокурорите.

-        44-то Народно събрание прие законови поправки и нормативни актове, с които ясно подкрепи и засили ролята на специализираното правосъдие. Вследствие на това, днес в столичния арест се намират собственици на милиарди – Стайкови, Арабаджиеви, Баневи. А само довчера тези три фамилии посрещаха президенти, настаняваха еврокомисари, пръскаха лукс и великолепие, на което може да завиди и шейхът на Абу Даби, в чиято чест бе вдигната най-високата сграда в света. Куп бивши министри и депутати са изправени на подсъдимата скамейка.

-        44-то Народно събрание показа ясна воля да даде власт на правоохранителните институции да опитат да върнат в държавната хазна част от незаконно придобитото имущество. Нещо повече – законодателят не се огъна пред медийната канонада, която трябваше да извие ръцете на депутатите, след скандалното произнасяне на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ОСГК ВКС) по тълкувателно дело №4/2016 г. Каква бе целта – идеята на хибридната офанзива от спонсори на журналисти, мастити адвокатски кантори и финансирани отвън НПО-та бе да докаже, че спирането на наказателното производство или оправдателната присъда трябва да води до прекратяване и на делото по реда на т.нар. "гражданска конфискация". Е, не им се получи. Депутатите показаха "червен картон" на опита за съдебна амнистия и промениха спешно законодателството.

Тези законодателни промени нямаше да са възможни без активната работа на председателя на Правната комисия на парламента само допреди по-малко от два месеца – Данаил Кирилов. Разбира се, приемането им от Народното събрание доведе и до неговото сатанизиране и дори до долнопробни атаки по негов адрес.

Всичко това си има своето обяснение. Ако друг правеше промените, те щяха да са обявявани за радикални и фундаментални, исторически и полезни за борбата с корупцията. Но, защото те са плод на чужд труд, а и засягат конкретни олигархични кръгове, изброените поправки, техните автори, а и тези, които ги прилагат, са подложени на системна атака вече години наред. Защото всичко изброено би следвало да отговори на желанието за "румънски модел" и битка с корупцията по високите етажи на властта. Да, ама не. Тези, които вчера най-много искаха борба с корупцията, днес най-много възпрепятстват борбата с нея. И за огромно съжаление в редиците на вторите се е наредил номиналният председател на ВКС.

Само вижте проблемните моменти, посочени от правосъдния министър Данаил Кирилов, в доклада на Лозан Панов за работата на ВКС и съдилищата за отминалата 2018 г. Според съдия № 1 е лошо, че депутатите са направили всичко възможно да препятстват желанието на олигарсите да си запазят незаконно придобитото имущество. Тоест, един от тримата големи в съдебната система, на когото всички ние плащаме заплатата като данъкоплатци, иска да ни ощетява като данъкоплатци. Значи за Панов милиардите, които шепа криминални приватизатори, фараони и финансови спекуланти откраднаха от държавата, не трябва да се връщат в хазната. По-добре е част от заграбеното да отива за финансиране на поръчкови кампании из всевъзможни медии, социални мрежи и протести, както и в дълбоките джобове на добре известно в юридическите среди адвокатско лоби и техните марионетки в съдилищата.

Но нека не забравяме, че съдебната система е част от трите власти в държавата. Тя не е частна, ние плащаме заплатите на магистратите. А не бойци, биволи и други НПО-та, общо финансирани от бегълци от правосъдието, укрили се, за да избегнат възмездието на закона за източените милиарди.

Защо тогава Панов има нещо против битката с корупцията, защо саботира процедурата по отнемане на незаконно придобито имущество? За кого работи той? За нас или за някой друг? Особено като си спомним, че приема в кабинета си и участва в дискусии рамо до рамо с лица публично обслужващи, без да го крият, интереса на фараона Цветан Василев.

Защо Панов иска борба с корупцията, а я саботира?

Защо политико-икономическият кръг "Капитал", стоящ зад него, иска присъди за корупция за властимащите, но брани осъдени и подсъдими за същото?

Защо българското общество търпи да плаща от джоба си заплатите на висши магистрати, които очевидно не работят в обществен, а в частен интерес?

Защо българското общество не подкрепи по-ясно КПКОНПИ в битката й срещу корумпирани кметове и недосегаеми олигарси, вместо да се поддава на манипулативно поднесените твърдения за имотното състояние на председателя на антикорупционния орган? Нима хората не разбират, че Пламен Георгиев е един от многото, които са обект на омаскаряване, защото са дръзнали да се изправят срещу интереса на разследвани олигарси?

Защо правосъдният министър не може да коментира работата на Панов, а Панов може да коментира работата на депутатите? Смисълът на разделението на властите е взаимният им контрол, а не недосегаемост. 

Похвално е, че Данаил Кирилов запита защо и докога ВСС ще е гумен печат на Панов, търпейки неговите безобразия? Без съмнение, добър знак е, че вече в залата на Съвета не се подвизават провален правосъден министър и съдия, оправдал подсъдимите по САПАРД във време, през което немските им съучастници вече бяха излежали присъдите си. Но дори и без помощта на приятелите си, съдията начело на ВКС очевидно грам не си е взел поука след всички гафове и скандали (включително прословутият "Апартаментгейт"), в които се замесиха неговото име, на съпругата му и на собствениците на "Артекс".

И все пак – оставката е достоен ход. Може би Лозан Панов все някога ще прибегне до нея.

*Коментарът на Димитър Николов е публикуван в "Правен свят". Заглавието е на ПИК