Дело "Будали" няма. Има донос за будали. Не го бъркайте с "Галерия"!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Напоследък, по почина на лингвиста Цветанов, все някой нещо „входира”. Реших и аз да се включа в обществената кауза и на 26 април „входирах” молба до главния прокурор. Поисках да получа достъп до прословутото дело „Галерия”, чийто официален обект съм заедно с двама мои колеги от „Уикенд”.
Това не е първата ми подобна молба. Имам няколко такива през последните четири години – всичките до една без отговор.
Вчера най-после получих някакво известие. Молбата ми била пренасочена „по компетентност” до ДАНС. Излиза, че там трябва да решат дали мога да изчета подслушаните си телефонни разговори от лятото на 2008 г., както и справките за физическото ми проследяване.
Междувременно новият вътрешен министър Цветлин Йовчев, бивш шеф на ДАНС, обяви в телевизионно интервю за Би Ти Ви, че документите по „Галерия” били разсекретени отдавна?! Поне той така смятал…
Тази новина наистина ме потресе, тъй като никъде не намерих институционално потвърждение на думите на министъра. Но от друга страна да не знае какво говори?!
Случиха се и други озадачаващи неща. Писанчев, спряган за извършител на подслушванията по „Галерия”, оглави ДАНС. Колеги от електронни медии и блогове пък пуснаха открито писмо до главния прокурор, в което поискаха отваряне на „Галерия” и на…разработката „Будали”, за която имали сведение, че съществува.
Тук кашата стана пълна. Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Иска им се на някои герои от подписката да се „пришият” към „Галерия”, дано и те минат за репресирани.
Изобщо това е голямата болка на днешния журналист - блогър, на тъй наречения „интернет интелектуалец” – въпрос на чест е да го следят, подслушват, заплашват, смятат, че това го прави значим, някак си остойностява труда му…
Нека ви обясня, колеги, че разработка „Будали” няма. Още по-малко оперативно дело „Будали”. Има един комично-махленски донос, стъкмен от поредните тъпанари в ДАНС, визиращ предимно моя брат Асен Йорданов, собственик на „Бивол”, негови близки, партньора му Атанас Чобанов и…нескромно казано, отново мен!
Този ерзац се нарича информационна справка и датира от януари-февруари 2013-а. Може и да го публикувам след време.
Въпросната справка е само първичен документ, въз основа на който би могло да се отключи разработка, но това така и не се случва. Явно дори капиите на Цветан Цветанов в службите са били погнусени от „анализа”, или пък времето не им е стигнало до прибегнат до нещо по-сериозно…
Така или иначе разработка „Будали” няма. Следователно призивът да бъде „декласифицирана” сам по себе си е безсмислен. От друга страна този призив дискредитира идеята да се отвори „Галерия”, приравнява кресливата абстракция с реалния морално и юридически укорим факт – през 2008 г. НАИСТИНА са били следени, подслушвани и разработвани трима български журналисти, както и всички, с които те са контактували.
А иначе аз чудесно помня разговорите и срещите си от онова лято. Наясно съм и с почти 90 процента от документите за мен в „Галерия” – тогава оперираха сина ми в „Пирогов” и друга тема в нашето семейство не съществуваше. Ежедневни визити до болницата, срещи с лекари, тревоги, напрежение…това са „прихванали” нещастниците от службите и това съдържа прословутото дело „Галерия”, чиито автори и вдъхновители пак са се намърдали удобно по горните етажи на властта.
