Делото, по което Цветан Цветанов е осъден на 4 години затвор, бе върнато за преразглеждане (допълнена)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Делото срещу Цветан Цветанов беше върнато от Върховния касационен съд (ВКС) за ново разглеждане от Софийския апелативен съд.
Бившият вътрешен министър беше изправен пред съда заради отказа му да разпореди използването на разрешени от съдия СРС-та срещу шефа на ГДБОП във Велико Търново Орлин Тодоров.
Две съдебни инстанции вече постановиха за Цветанов присъда от 4 години лишаване от свобода.
Случаят стана известен като Делото за шестте НЕ!!!-та, които министърът поставял под разрешенията.
С два на един гласа съставът на Върховния касационен съд (ВКС) реши да върне делото, след като приел, че е нарушено правото на подсъдимия да получи правосъдие от безпристрастен съд.
В решението на ВКС се казва:
С решение по к.д. No 402/2015 г., ВКС, II н.о. отмени въззивно решение No 1/09.02.2015 г., постановено по внохд No 40/2014 г. на Софийския апелативен съд и върна делото за ново разглеждане. Уважена е жалбата на подсъдимия Цветан Цветанов срещу решението, с което е потвърдена осъдителната присъда на Софийския градски съд. Касационният състав прие, че е нарушено правото на подсъдимия да получи правосъдие от безпристрастен съд, гарантирано от Конвенцията за защита правата на човека и от НПК.
Върховният касационен съд намира за неоснователно оплакването за нарушено право на подсъдимия да бъде съден от независим и безпристрастен съд поради участието на съдия Г. в първоинстанционния съдебен състав. Съдебната практика, включително тази на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по приложението на чл. 6(1) от Конвенцията приема, че понятието „независимост” на съда се отнася до връзката между съдията като представител на съдебната власт и останалите власти, докато „безпристрастността” трябва да съществува по отношение на страните по делото.
За да е налице безпристрастност, от съда се изисква да не е предубеден, що се отнася до решенията, които му предстои да вземе, да не си позволява да се влияе от информация, съществуваща извън съдебната зала, от обществени нагласи или от какъвто и да било натиск, а да основава съдебния си акт на база фактите, установени по време на процеса.
