Делян Добрев пред ПИК: Договорката с Камала Харис за газа може да не е вярна - кабинетът се отнася фриволно към истината. Кирил Петков няма да падне с вот на недоверие
Последвайте ни в Google News Showcase
Бившият енергиен министър и депутат от ГЕРБ Делян Добрев проговори пред ПИК възможно ли е България реално да внася втечнен газ от САЩ след разговорите между премиера Кирил Петков и вицепрезидента Камала Харис. Добрев коментира още какви са рисковете за икономиките в Източна Европа, ако Брюксел реализира намеренията си за петролно ембарго срещу Путин. Доколко са основателни исканията на превозвачите, има ли кабинетът полезен ход и каква е ролята на опозицията в тази политически кризисна ситуация – казва още Делян Добрев.
- Господин Добрев, ако при посещението на премиера Кирил Петков в САЩ има постигнато политическо споразумение с вицепрезидента Камала Харис България да получава по-евтин газ, това осъществимо ли е практически, как ще се случат тези 6 танкера във времето, за какви количества става дума, през кои терминали би могло да влиза това гориво?
- Технологично е възможно това гориво да бъде доставяно в България през терминала в Гърция Ревитуса. Ние от февруари насам настояваме българската държава, „Булгаргаз“, да запази слотове за разтоварване на точно такива танкери. Към този етап нито държавата, нито държавният „Булгаргаз“ са направили това. Т.е. ние слот за разтоварване на LNG танкери в Ревитуса нямаме. Новината от снощи, че са договорени преференциални условия за газ за България, звучи добре. Но ние нямаме все още никакви подробности. И имайки предвид фриволното отношение на властта към истината, имаме дълбоки съмнения, че казаното е вярно.
- Възможно ли е при това огромно разстояние от САЩ до гръцките и българските пристанища това гориво да е по-евтино от предлаганото от „Газпром“ на пазара?
- Зависи от условията, които са договорени. Напълно възможно е. Има преференциални договори, по които този газ наистина може да дойде на значително по-ниска цена. Това няма как да го разберем, преди да са ни казали подробности по това, което са договорили. Защото, както виждате, правителствената информация е много уклончива. Ама по-евтин ще е от руския, но ще е руски до онзи месец… Т.е. нямаме информация. А дали 6 танкера са много? Всъщност не са много. Един танкер е между 100 и 250 милиона кубика, а на нас ни трябват около 2 милиарда за 12 месеца. Т.е. от най-малките танкери ни трябват 20. От големите – 10. Те при това няма да пристигнат едновременно. Ще има периодичност от поне един месец.
- Сега в Европа, с изключение на Чехия, Словакия, Унгария и България, се върви към консенсус за петролно ембарго срещу Путин. Ако то се реализира, ще издържат ли икономиките, без да е осигурена алтернатива?
- Срив на икономиките на Източна Европа и на България включително е възможен по-скоро заради високата цена на газа. Ние се отказахме от руския газ. Започнахме да купуваме пак руски газ само че през посредници на 30 процента по-висока цена. Това е фактическото положение към момента. За в бъдеще ни обещават по-евтин газ, което предстои да видим. Дано да е вярно. Но истинският удар върху икономиките на Източна Европа няма да дойде от петрола, а ще дойде от газа. Защото видяхме как същият руски газ ни го препродават посредниците на властта с 30 процента отгоре.
Българската икономика губи 110 милиона лева всеки месец от това, че новите управляващи вкараха отново посредници в газа. Интересен въпрос е и кой ще купува този евтин американски газ. Дали няма да са пак посредници, тъй като това ще е цената, която ние като потребители ще платим. Петролът не е тема, която ме притеснява, защото разликата в цената между руския петрол и между алтернативните доставки е едва няколко долара на барел. Т.е. ако единият петрол е с цена сега 110 долара, другият е 112. Аз не очаквам някакъв ценови шок, някаква промяна в цената на горивата, на бензина, на дизела, ако започнем да внасяме други горива или нашият „Лукойл“ започне да работи с алтернативен петрол. Това обаче не е вярно за газа.
- Основателни ли са при това положение исканията на превозвачите, има ли резон в техния протест, може ли действително да се преговаря с правителството за намаляване на акцизната ставка и ДДС върху горивата?
- Напълно основателни са техните протести. Превозвачите поискаха отстъпка в акциза за горивата. В същото време им беше обещано отстъпка в акциза за тока и газа. За да стане ясна разликата, акцизът върху горивата е около 15-20 процента от крайната цена. Т.е. около 70-80 стотинки върху стойността на всеки един литър. Докато акцизът върху тока и акцизът върху газа е 0,4 и 0,5 процента. Газът струва 200 лева, акцизът е 1 лев. Токът струва 500 лева, акцизът му е 2 лева.
Струва ми се, че управляващите умишлено се правят на глупави. Превозвачите не искат намаляване на този акциз, който е половин процент, а искат намаляване на другия акциз, който е 20 процента – този върху горивата.
- Докъде би могъл да стигне този конфликт? Той, освен чисто икономически, има и политическата си проекция. Би ли могло това напрежение да бъде управлявано, каква е ролята на ГЕРБ като най-голяма опозиционна сила?
- Това е хубав въпрос. През последните няколко седмици хората действително ме питат защо не внасяме вот на недоверие. Истината е, че в последните 30 и няколко години от началото на демокрацията няма правителство, което да е паднало с вот на недоверие. Има едно, което е паднало след поискан вот на доверие. Всички предсрочни избори, всички парламентарни кризи до момента са били предизвиквани или от самите управляващи, от голямата партия в управляващата коалиция, или от някой от малките партньори. Отговорността за края на тази агония и за бизнеса, и за потребителите трябва да бъде носена според мен от малките коалиционни партньори в тази четворна коалиция, а не от опозицията. Защото историята доказва, че опозицията не сваля правителства.
