Деница Сачева: В неделя - професионализъм срещу популизъм. Фандъкова прави това, което говори. Тя не осребри рейтинга си...
Последвайте ни в Google News Showcase
Непрекъснато чувам думата „промяна“.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Промяната като повечето неща има много лица. Сещам се например за една жена, която беше срещу гражданите, с гражданите, после пак срещу гражданите, една жена, която може да е "за" и "против" едновременно, може да е за стратегия, може и да е против стратегия, може да е за Иван, може и да е против Иван.
Една жена, която е на ръба да обещае, че ще бутне паметника на Съветската армия сама и с голи ръце в деня на размисъл. Те обещанията при такива жени са просто като моментна загуба на разсъдъка. Една такава жена би осигурявала непрекъсната и непрестанна промяна. Под нейно ръководство би се живяло като в панорамен асансьор: нагоре - надолу, всички копчета светят, музиката на макс, защото важното е шум да се вдига, не работа да се върши. Само дето подобни „управленци“ подхождат повече за шимпазета, не за граждани.
София е най-бързо развиващият се град в България, град с постоянна динамика. Тук среднодневно идват да живеят по различни оценки между 60 и 120 души. Това е градът с най-много жители и посетители, семейства и деца. С най-много автомобили, възможности за градски транспорт и за работа, с най-много училища, университети, болници, театри и културни институции, с най-много възможности за спорт и не на последно място – градът с най-голяма гражданска активност, най-много протести и най-много събития на открито.
За управлението на такъв град се изисква да се решават уравнения всеки ден – само че не от типа ако Петко и Ваньо имат 5 и 3 гласа, значи двамата имат 8 и ако Петко се откаже от своите пет, Ваньо ще има 10. Това са вицове за мераклии, да се перчат на масата в кръчмата пред момите. Политиката само чрез статуси е политика на статуквото. Двете думи са с общ корен. Промяната изисква действие и участие.
Този град в следващите 4 години трябва да става все по-добро място за инвестиции и все по-добро място за живеене. Трябва да бъде едновременно технологичен, модерен, пазещ историята, хвърлящ мост в бъдещето, зелен, толерантен, защото общоживеенето е невъзможно и без това. В съвременния свят този град се конкурира не с Бургас, Варна и Пловдив, а с Берлин, Виена, Лондон и Париж.
Въпросите, на които трябва да си отговорим за неделя са прости - кой от двамата кандидати е по-подготвен и кой има екип? Кой може да решава сложните общочовешки уравнения в столицата? Кой може да управлява в диалог и дебат с общинските съветници непрекъснатото движение на хора, идеи и инвестиции? Кой ще е този, който ще може да договаря нови проекти, да привлече нови инвеститори, да работи добре с институции и най-вече с гражданите?
Гражданите на София от повече от две години участват в разработването на споделената визия за града си през следващите десетилетия. Плановете за столиците се правят за години напред. Това е един от най-важните проекти на Столична община, в който са привлечени стотици хора, професионални и граждански организации и в който са споделени десетки идеи, хиляди страници с проучвания, изследвания, доклади. Именно този проект е в основата на успеха на други кандидати, които определено бяха подготвени и предлагаха конкретни решения, дори и да не ги одобрявам.
Този проект е визитка за начина на мислене на Йорданка Фандъкова – смело напред във времето, споделено с гражданите и без задни мисли за трикове.
Йорданка Фандъкова прави това, което говори. Тя познава този град с всичките му проблеми. Доказала е, че може да бъде толерантна, но и твърда, когато се наложи. Не ползва кметската позиция за лични политически цели. Никога не забрави откъде е тръгнала и образованието остана неин личен политически приоритет. За много от нещата, които прави, тя си остава непознатият политик, защото е скромна и ненатрапваща се непрекъснато. Търпи на критика и влиза в диалог с тези, които я критикуват. Предпочита да работи, вместо да трупа рейтинг.
А да си осребрява рейтинга – дори не й хрумва. Хора на изкуството я подкрепят, не защото им плаща, а защото уважава творчеството и свободата им. Тя не лъже избирателите си, че работи за тях, защото го прави. И няма проблем с това да признава грешки, включително и да ги поправя.
Професионализъм срещу популизъм – това избират в неделя гражданите. За зрителите, както обикновено, ще останат само зрелищата.
Тази неделя изборите в София са за София. Всички други тънки сметки са просто без кръчмар.
*От Фейсбука на Деница Сачева, зам.-министър на образованието
