Последвайте ни в Google News Showcase
Депутатите ограничиха възрастта за заемане на ръководна длъжност във висшите училища до 65 години с приетите на второ четене промени в Закона за висшето образование. Според текстовете "на ръководна длъжност не може да бъдат избирани лица, чиято възраст към датата на избора не позволява да изпълнят поне половината от законоустановения мандат до навършване на 65-годишна възраст". Вече започнатите мандати ще бъдат завършени, се предвижда в преходните и заключителни разпоредби на закона.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Както и досега в Закона за висшето образование за ректор, декан и директор на филиал, департамент или колеж се избират хабилитирани лица, които работят на основен трудов договор във висшето училище, с който се сключва договор за управление. Изрично е регламентирано, че мандатът на ректора се прекратява, освен при приключването му и при навършване на 65-годишна възраст.
По време на дебата Георги Йорданов /"БСП за България/ посочи, че трябва да се уточни понятието ръководна длъжност, тъй като освен ректор, декан с промените се добавят и ръководителите на катедри. Той посочи, че ръководителят на катедра не е юридическо лице и няма бюджет и следователно и атрибутите, които имат съответно ръководните длъжности. Той настоя да бъде запазено положението на ръководителите на катедрите. Йорданов посочи, че няма да гласува, тъй като е в конфликт на интереси, защото е ръководител на катедра, предаде БТА.
Милена Дамянова, председател на образователната комисия /ГЕРБ/ опонира на Йорданов и припомни, че това е предложение на колегата му от БСП Иво Христов.
"Ето това е текст, който касае младите хора. Искаме ли да даваме път на развитие на младите хора да заемат такива ръководни длъжности или искаме да имаме ръководители на катедри, които цялата си професионална кариера изпълняват, заемайки и тази длъжност", коментира Дамянова.
Валери Жаблянов /"БСП за България"/ посочи, че няма как с административни мерки ще се увеличи стимула в студентите и младите научни работници да израстват. "Това, че ще сложим възрастова граница от 65 години на ректорите и на ръководителите на факултети и на катедрите, означава ли че младите научни работници се готвят за ректори? В аргументацията се бърка целият смисъл на академичното израстване. Тук става дума за административни длъжности, не за научни", категоричен е Жаблянов.
Изказванията - даваме път на младите, защото слагаме 65-годишна възраст на ректора, са от друга историческа епоха, коментира още депутатът.
Колегата му Румен Гечев заяви, че ще подкрепи предложението, направено от Иво Христов.
Джема Грозданова /ГЕРБ/ увери, че мандатите, които са започнали, ще бъдат завършени. Тя уточни, че в някои висши училища в страната вече е възприето подобно ограничение във възрастта и подчерта, че за нея възрастта е предимство, а не недостатък, но е необходимо да се намери баланс.
Министърът на образованието Красимир Вълчев заяви, че МОН е подкрепило предложението. "Причината е, не защото искаме да налагаме административни мерки, а защото има нужда от тях", каза той. По думите му моделът на автономия е довел до възможност да направиш така, че определен брой хора да са зависими за дълъг период от време и да няма алтернатива. "Тази безотговорност и безалтернативност води до промяна в стимулите на тези, които са на ръководна длъжност, води до запушване на системата, до липса на развитие и до това в крайна сметка системата да служи на статуквото, а не на развитието", категоричен бе Вълчев.
