Депутатът от ГЕРБ Георг Георгиев пред ПИК: Визитата на Петков в САЩ изглежда като поредния напразен воаяж за ПР. На негово място бих се срамувал във Вашингтон, още повече че не го канят в Белия дом
Последвайте ни в Google News Showcase
За обвитата в мистерия и внезапна визита в САЩ на премиера Кирил Петков, за догадките ще се изтъргува ли националният ни интерес и срещу какво, и по горещата тема около натиска върху България за влизането на Северна Македония в ЕС, попитахме бившия зам.-министър на външните работи и депутат от ГЕРБ Георг Георгиев.
- Г-н Георгиев, как ще коментирате неочакваната визита на премиера Кирил Петков в САЩ, гадаем за истинските цели, какво се крие зад това внезапно пътуване зад Океана?
- Ние първо не знаем целите, второ, за пореден път прави впечатление, че Петков няма да има политически срещи, защото от прессъобщението на правителството се вижда, че той ще се среща с шефа на Световната банка. Виждаме, че не са посочени срещи в Белия дом, което е знаково. Мястото на енергийния министър в делегацията изглежда леко нелогично от гледна точка на факта, че не е обявено какво точно в сферата на енергетиката ще бъде преговаряно.
Цялата визита изглежда като една поредна безрезултатна разходка и вероятно ще стане така, както когато се прибраха от Северна Македония - резултатите бяха имагинерни.
Тези международни воаяжи на Кирил Петков не мисля, че решават положението на правителството по какъвто и да е начин. Те не решават какъвто и да е икономически, финансов или фискален проблем, цените продължават да растат, правителството продължава да не предприема никакви мерки, кризата с енергетиката се задълбочава... Да, добре е, че в делегацията е енергийният министър, но какво ще прави той там?!
- Допуска се, че ще се изтъргува изгоден за нас договор със САЩ за сметка на приемането на Северна Македония в ЕС...
- Ако забелязвате, за всяко едно нещо, в което включваме правителството, включваме и думата "изтъргува". Това, което правителството прави, е да търгува, за съжаление, националния ни интерес. Нито знаем какви са конкретните ангажименти, които Петков е поемал по отношение на Северна Македония, нито знаем какво в замяна ние бихме получили. Аз не виждам да има каквато и да е цена на такова национално предателство, ако премиерът се съгласи да пуснем Северна Македония в ЕС. Ние не знаем публично каквото и да е в каквато и да е област. Той отива без мандат на парламента, нито на правителството. Каквото и да направи той, то би било с характер на нелегитимност.
Както казах, обезпокоен съм от липсата на политически срещи. Министър-председателят няма да бъде приет в Белия дом, което е достатъчно силен сигнал за отношението към него.
- Не е ли обезпокоително, че в тази делегация липсва министърът на външните работи Теодора Генчовска? Все пак става дума за визита в САЩ...
- Аз знам по какъв начин Петков би оправдал това - с протоколни съображения, които в случая биха били несъстоятелни, поради факта, че във Вашингтон биха могли да бъдат проведени доста срещи, включително и в Държавния департамент. Много от въпросите изискват работата и на министъра на външните работи.
Но, както наблюдавате, Генчовска е доста низвергната от екипа на премиера Петков, тя не беше на редица срещи и международни прояви. А и самата тя каза, че е доста неглижирана от кабинета на премиера, което значи, че Петков дори не осъзнава каква е важността на дипломацията в момента, Фактът, че той не включва министъра на външните работи в такива важни визити, говори за непознаване на материята. Ако не се лъжа, зам.-министърът, който пътува с него, не е кариерен дипломат.
- Какво все пак се гласи в САЩ според вас?
- Когато не разполагаме с информация, а е пуснато прессъобщение, тогава можем да заключим, че има нещо под повърхността, за съжаление, при такъв тип визити не бива да се допуска единственото, което ги ръководи, да е пиар. А до момента натрупаният опит с министър-председателя демонстрира точно това. Той отива някъде, правят се гръмки изказвания и впоследствие те са оказват абсолютно неподплатени. Отново ще се върна на визитата на Петков в Северна Македония, защото тя е единствена, извън протоколните му посещения в Брюксел. Тогава се направи "великата" стъпка със самолетната линия, биха се тъпаните, но нямаше никаква добавена стойност за България.
Ако се подготвя някаква преговорна рамка, вие си спомняте, по времето на ГЕРБ, когато у нас беше голямата делегация от САЩ в началото на 2019 г., но тогава се създадоха тематични работни групи, подписа се меморандум за сътрудничество, поеха се конкретни ангажименти от двете страни. Така че, ако ще се преговаря нещо подобно, е добре да се знае в кои сфери. А както гледам състава на тази делегация, аз не тая особени надежди. Премиерът отива само с двама министри - на отбраната и на енергетиката.
- Какво прави там министърът на отбраната според вас?
- Мога да пророкувам, че ще излезе съобщение за договорености и взаимно изгодни действия между правителствата на България и САЩ - това е шаблонното.
- Вие все пак бихте могли да предположите какво точно би могло да се случи.
- Това, което със сигурност мога да кажа, е че партньорите от САЩ са много прагматични - там нещата винаги са открити и ясни, поемат се ангажименти и те трябва да бъдат спазени. Но характерното за българското правителство в момента е непоследователната му евро-атлантическа линия. Ние сме една от двете държави, които не подпомагат с военна помощ Украйна. Направихме едни много сложни финтове, за да избегнем помощта с цената на оцеляване на коалицията. Не виждам по какъв точно почтен начин може Петков да влезе в тези преговори в САЩ, тъй като той отива там като не изпълнил ангажиментите ни към алианса и ЕС.
Той с какво отива в САЩ? Отива, за да каже: излъгахме ви многократно. Защото той със сигурност е поемал ангажименти, които не може да изпълни заради тясната примка на БСП.
Така че, аз на негово място изключително бих се срамувал от такива дейности във Вашингтон, защото се случва на фона на вялост във външната ни политика и на фона на това, което правят държавите членки на ЕС и НАТО. Министър-председателят реално няма политически срещи, нито пък членовете на делегацията имат - не виждам нито среща със секретаря по отбраната, нито среща със секретаря по енергетиката. Те с какво и с кого отиват да преговарят тогава?
Да, прекрасно е за срещата с шефа на световната банка - ние трябва да поддържаме връзка, но те не могат да поемат ангажименти, от които има нужда сега България.
- Не спира да се вихри и темата със Севена Македония. България е подложена на ежедневен натиск. Докъде ще се стигне?
- Проблемът е, че там правителството отново подходи със завоалиран тон, когато трябваше да се проведат съществени разговори и да се каже какво България очаква в прав текст, а не да се правят самолетни линии и пр. Но все пак България е поставила ясни условия на Северна Македония и те са ясни на всички. Но, когато външният министър излезе и каза, че премиерът поема лични ангажименти, без в тях да въвлича нито кабинета, нито парламентарното мнозинство, нито МВнР, тогава в съзнанието ни започват да се прокрадват различни мисли. Постоянно се говори за натиск, но той е характерен за онези, които знаят, че могат някъде да пробият. Защо такъв натиск не беше упражняван върху нашата администрация, при управлението на ГЕРБ? Защото бяха ясни условията, които бяхме поставили в тези преговори. Когато не можеш да артикулираш теза, когато започнеш да се гънеш, е ясно, че тогава те натискат.
Българската политика сега е слаба и уязвима и не се изненадвам, ако премиерът наистина вече е договорил измяна на националния интерес, което, дълбоко се надявам, да не е така.
- Възможно ли е сам да направи това нещо?
- Напълно е възможно, това изцяло е в прерогативите на МС и МВнР. Тук не е необходимо да се правят постъпления и в Народното събрание. Външната политика се води изключително от кабинета. Така че той може да вземе решението напълно самостоятелно.
- Това би било пагубно. Болшинството от българите, меко казано, не одобряват подобна стъпка.
- Категорично съм съгласен, но вие виждате, как в този човек има един зле прикрит авторитаризъм, как комуникираше миналата седмица с превозвачите, по какъв начин се отнесе с българския бизнес и по какъв начин се опитва да изкарва публичния си образ, когато знае, че камерите са наблизо.
Това означава, че в него има вътрешен порив да се изявява и това би могло да резултира в самосиндикални действия, ако темата не бъде подложена на дебат и около нея не се изгради консенсус. Темата е тази, която от десетилетия насам е първата, която обединява българите.
