ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Да стигнем до адекватно обяснение за съвременното състояние на т.нар. "традиционна десница" днес ще бъде много по-трудно, отколкото да открием истинската възраст и име на порноактриса, която е дебютирала под псевдоним във времената, когато филмите са били черно-бели. Десните корабокрушенци са такива майстори в замитането на следи, високопарните проклятия и в съскането на моралистични мантри, че ако човек не е подготвен с повече чесън и светена вода, никога няма да успее да осъществи политическия екзорсизъм в достатъчна степен, че да ги накара да си кажат истинското име. Ако упорстваме в операцията обаче, рано или късно маските падат и от зъбите им прокапва демоничната отрова, която мирише на политическа сяра, пардон, на приватизация в нечестиви размери.
Вън от шегата, два факта (един от края на 2013 и един от прясното начало на новата) са най-добрата демонстрация на това за какво явление говорим. Първият, беше боядисването на паметника на Димитър Благоев в Благоевград. Основателят на социалистическото движение бе пременен като дядо Мраз, а в краката му бе сложен чувал с надпис "Оставка". От записите на охранителните камери стана ясно, че в основата на акцията е лидерът на ДСБ в града Калоян Ханджиев. Вместо гордо да обяви на света, че той е арттворецът, разобличил левичарското зло, пред съда Ханджиев мълча като легендарния Антон от стихотворението "Балада за комуниста" на Веселин Андреев. Пред камерите просъска единствено, че той не бил извършителя, но поемал политическата отговорност. Което е все едно да кажеш, че ти не си извършил обир, а само си получил дребна комисионна от него. Парадоксът в атаката срещу паметника на Благоев идва от това, че десните у нас все се вайкат като домакини от турски сериал, че в България нямало европейска левица, а в крайна сметка нападнаха паметника на този, който винаги е бил европеец по мислене и световен дух по мащаб.
Другият факт е свързан с разпространилия се слух, че Меглена Кунева ще води листата на Реформаторския блок за евроизборите. В епохата на всеобща амнезия в тази новина едва ли ще има изненада. Но, ако поднесем информацията по начина, по който трябва да се поднесе: "Министърка на Сергей Станишев води дясната листа на евровота", сигурно членовете на терористичните десни ядки срещу паметници ще почнат да бият череп в жълтите павета. Всъщност това е преувеличение. Десният ум в България е в състояние да се примири и с най-големите лъжи, които му поднасят.
Интересно е обаче откъде се появи тази политическа гъвкавост у т.нар. "традиционно дясно", напомняща на гъвкавостта на тайландска компаньонка. Защото преди 2011 година, когато се заяви като кандидат за президент, Меглена Кунева си минаваше за класическо лице на епохата на така презряната тройна коалиция. Тя не само беше част от кабинета на Сергей Станишев, една от любимките в него, но и бе пратена като лице на историческото съгласие между БСП, НДСВ и ДПС в Брюксел. Сега изведнъж тя се събужда като десен екземпляр с моралистичен патос в гласа, но важното е, че класическата секта на посветените костовисти дори не реагира на информацията. Да, разбира се, свещено право на човек е да се променя.
Но, ако десницата е била обладана от новооткрита вяра в катарзиса на Кунева, изниква естествения въпрос защо толкова се съпротивляват срещу идеята за катарзис в Делян Пеевски. Или пък се дразнят, че неговият е бил по-голям от нейния? Любовната афера с Кунева говори по-скоро за липсата на всякакви идеи, за един свят, похотливо втренчен в завръщането на парламентарните банки, за изкривен лабиринт от комплекси и самозаблуди, които биха накарали всеки психиатър да си оскубе косата и да се запише за сценарист на риалити шоу.
И сега си мисля, че вече е време да дадем отговор на въпроса защо десницата стигна до този исторически бряг, обитаван единствено от динозаврите на собствените им демони. Отговорът на въпроса няма да е лесен и предварително искам да предупредя, че нямам намерение да се съобразявам с политкоректните лъжи и дрънканици, че десницата е била модернизационната сила на българското общество.
Всъщност отговорът е точно обратен. Десницата в България възникна като модернизационна сила само на приказки, но на практика тя демодернизира България като покоси индустрията и попиля селското стопанство с погледа на сектант, прекалил с книжки за свършека на света.
Разбира се, комунистическата индустрия в никакъв случай не може да бъде наречена икономически ефективна, но това не беше причина тя да бъде бутната за жълти стотинки на новосъздалите се олигархични мрежи, които получиха собственост оттук до края на вечността или поне до началото на световната революция.
Десницата в България се е самоосъществявала единствено по пътя на разрушението. Нейната история може да бъде разказана през редица от разрушенията - от опита за саботаж на приемане на конституцията, през палежа на Партийния дом (те твърдят, че комунистите са го подпалили, ама те твърдят още, че Иван Костов е ангел небесен, така че думите им никак не могат да бъдат приемани на доверие), през дяволски невъзможното разрушение на мавзолея, до пълното деградиране на всичко и превръщането на "традиционната десница" в бояджийски дружинки по боядисване на паметници. Питайте произволно избран десен човек за някоя позитивна кауза на това, което у нас минава за дясно и ще получите само един отговор - "Европа". Десницата се самоизживява като весталката на европейския избор, което е много проблематично, понеже имено по нейно време руснаците получиха най-голям достъп до българските пазари чрез продажбата на "Лукойл". Заради това историята на прехода в България, когато е разказвана от десен политолог, звучи като порноверсия на Снежанка, която е била изнасилена от седемте джуджета, макар че истината е, че Снежанка всъщност е съблазнила целенасочено всяко едно от тях.
Десницата така и не успя да си изработи идеология, отвъд антикомунизма и безцелното противопоставяне на Русия. Костов, като политически инженер, се опита да имплантира в тялото на тогавашното СДС християндемокрацията, но в основата на християнството е смирението, а то бе отхвърлено като чуждо тяло от кариеристичното и реваншистко образувание, което представляваше тогава десницата. И проблемът дойде от това, че десницата наложи тази безидейност като норма. И най-голямата драма стана това, че България е един успешно завършен десен проект по начина, по който го възхваляваха десните трубадури от началото на прехода. Резултатът им загорча, защото бяха изхвърлени с прилива на историята като опаковка от презерватив, напомняща единствено за минало удоволствие. Демодернизираната и дезорганизираната България днес е като тъжен артефакт на всички заслепения в миналото и на факта, че десните клишета удържаха своята победа, която днес не искат да припознаят като своя рожба.
Тази деструктивна сбирщина от лъжи нямаше как да издържи във времето и пространството, и заради това се разпадна на малки крякащи части, когато на политическия хоризонт се появи Бойко Борисов с неговия удивителен популизъм. Той изгълта десницата като олимпийски бог децата си и сюжета там заприлича на нещо, създадено в бездната на древногръцката митология.
И точно поради тази причина днес основен обект на гняв за т.нар. "традиционно дясно" е историята. Тя ги вбесява, защото нейното присъствие е всекидневен знак, че някой е запазил памет за виновното минало, че някой си спомня времената, когато България не беше държава от третия свят. Заради това нито един паметник не е в безопасност край член на ДСБ. Те заляха с розова боя монумента на антифашистите на ул. "Позитано" и писаха, че това е знак на протест срещу БКП. Което е друга ирония на историята. Да протестиращ срещу БКП, когато този протест може да ти уреди само цяла серия от участия в сутрешни блокове, а не затвор, не е особена проява на политическа смелост. Да приписваш своите собствени грешки на историята си, е чиста изява на едипов комплекс. Да не говорим, че тия десни образи се оказаха дори яко стиснати, защото през цялото време говореха за "хипотетичния извършител" на деянието, сакън да не се бръкнат да си платят глобата. Междувременно, интелектуалците от десницата успешно се превърнаха в киногерои - заприличаха на орките от "Властелина на пръстените", защото потъпкаха и последните останали острови на национално съгласие в името на краткосрочните цели на собствения си телевизионен нарцисизъм.
Няколко дни преди Нова година във Велико Търново неизвестен извършител нацапоти и паметника на Асеневци. Два дни след Нова година този монумент бе вандализиран пак. Не се учудвайте, ако един ден извършителят на деянието каже, че го е направил, защото Асен и Петър са му заприличали отдалече на комунисти. Това е естествен резултат на всичко, което описахме дотук. Краят на историята се осъществява винаги като загуба на памет. Един олимпийски крах на цялата претенция за политическа божественост.
Заради това десницата прилича на съвременния Олимп - един връх, на който дори и с фенер не можеш да откриеш кьорав бог, а по него се мотаят само някакви луди, които не са пили хапчетата си няколко века.
Коментарът е публикуван в Поглед.инфо.
