ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Няма да разисквам банализираната фраза, че вотът на недоверие е най-силният инструмент на опозицията и непрестанното му ползване го отслабва и обезсмисля. Единствено ще се спра на понятието "инструмент", което настоящата парламентарна опозиция явно не е в състояние да осмисли и оцени в неговата същност.
Инструмент означава средство, а не цел. Това е много важно уточнение, защото от осмислянето му зависи дали една опозиция ще бъде в състояние да произведе дори елементарна политическа логика. Почти една година след последните парламентарни избори настоящата опозиция не е в състояние да спре да привижда във вота на недоверие цел вместо средство.
Защо казвам това? Последният вот на недоверие беше поставен като цел още преди няколко месеца от ръководството на ПП. След разговори с партньорите си от ДБ те склониха да изчакат да мине 8 юни - дата, на която беше потвърдено предстоящото членство на България в еврозоната. От ПП нямаха друг избор, освен да направят тази "отстъпка", защото и без това нямат достатъчно подписи, за да предизвикат подобна процедура сами. В цялост коалицията ПП-ДБ също няма достатъчно подписи, за да предизвика вот на недоверие, защото разполага с 36 народни представители, а за вот на недоверие са необходими 48 депутатски подписа.
Целта за предизвикване на вот на недоверие обаче беше поставена с ентусиазъм и неизпълнението й щеше да доведе до критики, че ПП-ДБ правят безпочвени заявки, които не са в състояние да осъществят. Така предизвикването на тази парламентарна процедура, която е очевидно средство за атака срещу правителството, се превърна в цел на една от опозиционните партии.
Заветните 48 подписа бяха събирани няколко месеца в преговори с АПС на Ахмед Доган и МЕЧ на Радостин Василев. Тук изобщо няма да коментирам сложните отношения между ПП-ДБ, от една страна, и двете подкрепящи ги формации, от друга. За тези отношения биха могли да бъдат написани научни трудове и романи. Сложното и пълно с компромиси взаимодействие с тези формации е средство за постигане на целта, която е предизвикване на процедура по вот на недоверие. И целта беше постигната - мотивите са написани, подписите са внесени, а гласуването самите вносители определят като предизвестено в полза на правителството.
Приемам, че свалянето на правителството би могло да бъде легитимна цел на опозицията. Това не означава, че една опозиционна формация не би могла да си постави и други цели. В демократичния свят често опозиционните партии си поставят за цел да спечелят следващите парламентарни избори например. Това е по-сериозна цел от сваляне на правителството, защото при нея оставката на кабинета се превръща от цел в средство. На тази база адекватните партии правят своите парламентарни стратегии и разполагат действията си във времето. Написано с няколко изречения, това изглежда очевидност, но всъщност е сложна и многопластова конструкция, която изисква полагане на систематични усилия, базова интелигентност и политическа фантазия.
От действията на опозицията през последните месеци става ясно, че тя страда от дефицит на подобни качества. Най-сериозният дефицит по отношение на тях се наблюдава в лидерството на ПП-ДБ. Ако "Възраждане" успяха да измислят стратегия за предизвикване на вотове на недоверие с цел да унищожават парламентарно време (това само по себе си е незначителна цел, но все пак е цел), то ПП-ДБ единствено реагират на събитията. Реагирането е най-ниската форма на действие в природата и е характерно за растенията. Животните са надарени с разсъдък, който им позволява в определени моменти да произвеждат инициатива - например да ловуват или да съхраняват храна. Единственото живо същество, надарено с разум, е човекът. Друг е въпросът, че не всички хора се възползват от тази възможност. Разумът предполага не само да си в състояние да произведеш действие по твоя инициатива, но и да си способен да мислиш в перспектива, да формираш памет, да имаш абстрактно мислене.
В поведението на ПП-ДБ отсъства какъвто и да било политически разум, а в определени моменти липсва и елементарен инстинкт за самосъхранение. Предизвикването на обречена процедура на вот на недоверие заедно с МЕЧ и АПС е симптом за липсата на подобен инстинкт. Ако вотът имаше шанс да мине, бих приел, че компромисът си струва. Но когато всички са наясно, че вотът ще приключи с неуспех за предизвикалите го и това ще се случи за пети път през последните 8 месеца, няма как да мисля друго, освен че лидерите на ПП-ДБ са изчерпани откъм всякакъв потенциал за адекватно политическо участие.
Каква е голямата картина, която в ангажираността си да реагират на всичко те не са способни нито да видят, нито да осмислят. Тя се състои в подготвящия се политически проект на Румен Радев, който при осъществяването си ще извади от политиката по-малките формации, а ПП-ДБ ще бъдат свити до едноцифрен процент.
Би било пресилено да се каже, че ПП-ДБ имат възможност да разколебаят Радев по отношение на политическото му участие, но със сигурност от тях зависи поне да не му помагат. Специално ДБ имат много горчив опит в тази посока и ако бяха склонни да формират памет поне за собствените си действия, вероятно щяха да се държат по-адекватно. Голяма част от участниците в тази формация от 2001 година, без да искат, играят ролята на подгряваща група на чужди политически проекти. От 2001 до 2009 година те отдадоха цялата си енергия да унищожат НДСВ и вместо да заемат мястото на царската партия, както мислеха, че ще се случи, се оказаха в миманса на ГЕРБ. След това ту се коалираха с ГЕРБ, ту даваха всичко от себе си, за да унищожат формацията на Бойко Борисов. Точно когато дойде моментът да заемат поне позицията на основен опонент на партията на Борисов, се появи Слави Трифонов и те се оказаха в неговия миманс. Когато ИТН започна да се свива, се появи ПП, а ДБ отново се оказаха във второстепенна роля. Днес, заедно, ПП и ДБ, отново без да знаят и искат, са в ролята на подгряваща група на Румен Радев.
Тази констатация може да бъде материализирана лесно, ако си представим, че техният вот на недоверие случайно успее. Убеден съм, че те, заедно с партньорите си от МЕЧ и АПС, ще се окажат сред най-неподготвените парламентарни формации за подобно развитие на ситуацията. Това е така, защото при явяване на партия на Радев на парламентарни избори МЕЧ, АПС, а вероятно и "Величие" ще изчезнат.
ПП от своя страна пък в момента се намира във вътрешна процедура за избор на лидер и свикване на извънреден конгрес. Дори само последното е достатъчен аргумент да отложиш вота на недоверие за времето, в което си подредил собствената си партия. Подобно адекватно разполагане във времето могат да правят само лидери, които са поставили цели, свързани с бъдещето на партията си, а не цели, които да обслужват само собственото им бъдеше.
Асен Василев например е готов да отговаря на всякакви въпроси, с изключение на въпроса кой е виновен за това, че за три години избирателите на ПП намаляха три пъти, а депутатите повече от три пъти? В стремежа си да заглуши тази най-важна за партията му тема, той е готов да подскача по площади, да ругае политическите опоненти и да води преговори с Радостин Василев.
Вероятно усилията му в тази посока ще дадат резултат и на конгреса ще бъде избран за председател на ПП. Това обаче ще има значение само за него. Защото постигането на личните цели трудно вдъхновява някой друг освен този, който ги е постигнал.
Тома Биков за "Филтър"
