ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Всяка страна по света има своите особености, традиции, култура и методи чрез които се възпитават децата и младите хора. А това е изключително важно, защото от възпитанието на най-малките, зависи какви хора ще израснат те в бъдеще.
Япония е една от страните с много дълбоки традиции по отношение на образованието. Едно от нещата, които правят най-голямо впечатление на всеки чужденец там е, че децата в Япония сякаш никога не плачат, не са капризни, съответно и техните родители не им се карат, защото няма за какво, пише delo.bg. Мнозина са си задавали въпроса: „На какво се дължи това и как точно се отглеждат децата в Япония“?
Разковничето сигурно се крие във факта, че в древността, жените в Япония не са имали възможност да отделят достатъчно време за работата на полето, домакинската работа и възпитанието на децата, затова го правели едновременно.
Бебето било връзвано за тялото на майката със специална кърпа и по този начин я придружавало през цялото време, докато прави всичко, което трябва.
До тук, нещата много приличат на начина на живот, който са водели и нашите баби и прабаби по нивите. Тук обаче идва същинската разлика.През цялото това време, майката не спирала да общува с детето си и да разговаря с него, като най-подробно му описвала това, което прави. По този начин го карала да се чувства съпричастно с работата, която тя върши, а това му позволявало да се развива постоянно.
Заради непрекъснатото вербално общуване между майката и детето, в миналото, в Япония, било много често явление децата най-напред да се научат да говорят, а след това да започнат да ходят.
Тази традиция се е запазила и до днес – майките водят децата със себе си навсякъде и постоянно разговарят с тях. За тази цел магазините в страната изобилстват от всевъзможни дрехи или принадлежности, които позволяват да се носи бебе. Измислени са специални колани, джобове, дрехи и дори якета с двойна качулка, като едната е предназначена за бебето.
Друг важен факт е, че това не се прави само от майките, а и от бащите – т.е. родителите имат непрекъсната връзка с децата си, общуват с тях, дават им достатъчно внимание.
Децата от най-ранна възраст се учат никога да не пречат на околните, да се държат добре с тях и винаги да бъдат учтиви. Друга черта присъща на нацията като цяло е, че те не изразяват емоциите си бурно и с думи, а го правят единствено с поглед и подходяща интонация. Това е напълно достатъчно на децата да разберат дали родителят им одобрява или пък не одобрява дадено тяхно действие или поведение. Истината е, че всяко дете в Япония получава от родителите си много топлина, грижи, обич и внимание, което има огромно значение за тяхното бъдещо развитие.
