ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Гледайки днес видеото с неистовата истерия на Ивайло Мирчев - как брутално тропа по вратата в парламента - отчетливо си спомних разказите на моята свекърва, майка Венета, светла й памет. Нейният баща адв. Йонов е бил виден активист на Демократическата партия. Скоро след 9 септември 1944 година, посреднощ, започнали да блъскат и ритат по портата на къщата им, отвели го и го разстреляли. Съпругата му и децата му никога не разбрали къде е закопан. Общи гробове на избити без съд и присъда е имало из цялата страна. Бабата на моя съпруг - Надежда, до сетния си час таеше надеждата да разбере къде са останките на съпруга й, но така и не научи никога…
Блъскане по вратите. Арести. Безследно изчезнали. Разстреляни. Смърт. Почернени фамилии. Държавна сигурност. БКП.
Кръвта вода не става. Бруталната арогантност и претенцията за превъзходство се предават. Бащата на Ивайло Мирчев е бил партиен секретар в село Крушари. Майката на Христо Иванов - партийна функционерка. Родата на Васил Терзиев - ДС. Бащата на Кирил Петков - избягал с помощта на ДС в Канада, казва братовчед му Георги Ганчев. Бойко Рашков - комунистически следовател. Ген. Атанасов - комунистически прокурор. В поддържащите ги медии - агенти на Шесто.
Наследниците на червените мобифони пак надигнаха глас. Крещят, че искат власт. Въпреки каскадните си провали в управлението на държавата. За да могат пак да тропат посреднощ по вратите на хората. Дебелите вратове на псевдодемократите.
Соня Колтуклиева
