Последвайте ни в Google News Showcase
"Най-добре се чувствам на село. Искам да си направя малка комуна с моето семейство, децата ми и това на моята сестра. Малките да свикват с чист начин на живот, да знаят как се появяват зеленчуците и плодовете, да познават животните. Обмислям преместване в с. Пролазница или до Белоградчишките скали. Няма такъв феномен като там."
Това разказа пред столичен ежедневник великолепният актьор Деян Донков. Още за предстоящия празник Великден Деян смята да събере всичките си роднини в бащиното село Стакевци на печено агне и козунаци. Самият той винаги участва във всички приготовления за празника - пърли прасенцето в жаравата, боядисва и яйца заедно с любимата си Радина Кърджилова.
"Рядко идвам в селото на баща ми Донко Николов. Повече съм раснал в селото на майка ми Пролазница при баба Янка и дядо Петко. Баща ми Донко Николов и майка ми се разведоха, когато сестра ми Нина беше в първи клас, а аз на две годинки. Родителите ни се виждаха от дъжд на вятър и това много ми повлия. Но бях до баща ми до последния му дъх, молех се до последно да не го боли много", спомня си за загубата на баща си Динката. Днес обаче той все по-често е решил да идва в къщите на родителите си. "Обичам да си спомням разни неща, моменти от детството ми", казва с носталгия Донков.
Днес отново ще излезе в зала 1 на НДК да представи моноспектакъла си "Камбаната" по едноименния роман на Недялко Славов. Това е трагичен разказ за сложния, изпълнен с драматични препятствия път на бивш затворник, лежал за две убийства. Изповед за катарзиса и духовното просветление на героя, за светлината и силата, която му дават любовта и вярата. Като контрапункт през спектакъла преминава лирическата музикална тема - песента на неговия герой Вено, изпълнявана на живо от оркестър "Карандила" и самия Деян Донков.
"Ето това ме кара да съм щастлив. Когато хората идват и се радват на спектаклите ми. Много пъти колеги са ми предлагали роли в спектаклите, които се въртят и пътуват из цяла България. Казал съм им, че това не е моето. Предпочитам по-малко пари, но повече време с децата ми, а не да обикалям като чергар", казва Донков, който от доста време насам избягва артистичните среди, отдавайки се изцяло на общуване със семейството .
Според него напоследък, вместо нещата да се променят към по-добро, тръгват към зле и не само в политиката, но и като цяло в живота. "Ето сега и с тази война. Горките украинци. Хората вече сме толкова повърхностни - четем набързо, чудим се фалшиво ли е, не е ли, вярваме на всичко. Но ако не знаеш къде се коренят нещата, утре може да направиш голям грях", смята Донков.
