Последвайте ни в Google News Showcase
Ех, братя българи, ако знаехте какво е написал Димитър Талев, сигурно нямаше да се ръфате и джавкате като улични псета за светещите очи в монумента на цар Самуил до базиликата в центъра на София. Всички, които са чели трилогията на големия прилепчанин "Самуил, цар български", III част, "Погибел", знаят защо очите на цар Самуил светят.
"...Зададе се откъм двореца и цар Самуил, а някой би казал, че това бе сянката му, облечена в неговите воински доспехи, препасана с неговия меч. Така бе пожелал да се облече и препаше той за тая среща, но се виждаше колко тежко беше желязото за неговото изтощено тяло. Потъмнялото му лице се губеше под сенника на бойния му шлем и изглеждаше още по-тъмно поради снежнобелите коси. Светеха под сенника само очите му и в тях беше сякаш цялата сила, която още крепеше неговото тяло, та и железата на гърдите и рамената му..."
Очевидно е какво е искал да ни подскаже авторът на монумента Александър Хайтов, който е син на един друг висок наш писател. Ама не, ние се отдадохме на словесна помия и разврат, без да се замислим, без да се върнем назад към корените си. А тия очи ще светят, защото са угаснали очите на други 14 000 българи, получили милостта на Василий Българоубиеца. Защото и ромеят не е останал равнодушен пред величавото родолюбие и саможертва на тия герои. Е, да сведем глави, да помълчим пред жертвата. И дано нечии очи просветнат, та да ни поведе нас, слепците. Че днес тялото на България е все така слабо и немощно.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Благой ВАСИЛЕВ, Карлово
