Джамбазки скочи остро към „синьо-зелено-розовите жълтопаветници – еколози“
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ангел Джамбазки – български евродепутат и заместник-председател на ВМРО, прави обръщение към българите в началото на новата политическа година. В него той засята актуални теми от обществения живот в последните месеци на отминалата година. Евродепутатът се възмущава от действията на „синьо-зелено-розовите жълтопаветници – еколози“, както и всичко разбиращите „експерти“ по какво ли не – включително и последните криминални случаи от началото на 2018-а.
Той дава заявка и какво предстои в работата на Патриотите от ВМРО , като напомня и за свършеното до момента. Възстановяването на автобусната линия в столицата до Витоша е именно заслуга на ВМРО, припомня той.
В типичния си ироничен стил евродепутатът осмива псевдо природозащитниците, които по думите му защитават само тогава, когато има грантове, чиито бенефициенти са те.
Ето и текста на Ангел Джамбазки:
За много години и от мен, уважаеми,
Поотмина вълната от празнични и имени дни, гражданството поизтрезня и трескаво се зае да решава криминални случаи и световни загадки. Процентът на криминалистите, детективите и следователите в социалните мрежи далеч надхвърли този на професора Христов. Нищо неочаквано. Този процент е подобен и когато се търсят сеизмолози, уфолози, изобщо когато има някакво събитие, каквото и да е то, компетентите в социалните мрежи са готови и с мнение, и с експертиза.
Знаят кой е убиецът, знаят кой не е убиецът, знаят марката, модела, калибъра и броя на оръжията, нищо че за последно са били най-близко до оръжие, когато са си играли на фунийки, и МеВеРе-то нищо не може да им каже. На никакво МВР те не вярват, защото са чели в сайта „най-невероятно-и-ултрадебилно-точка-ком“, че на еди коя си гадачка внук ѝ познавал един, дето бил съкилийник с убиеца в ТВУ-то в Бойчиновци, и въпросният съкилийник бил казал, че според неговата експертиза въздуха над София е чист.
В същото тежко положение са и розово-синьо-зелените. Изначално малко приличат на динята. Отвън зелени, отвътре червени. Те някак си трябва хем да обяснят защо са против всякакво икономическо развитие и инвестиции, хем трябва да обяснят защо протестират на жълтите павета, а не в Банско и защо уж са защитници на дърветата, но никога, ама никога не са забелязани да посадят едно дърво или пък да вземат да отидат да го видят този Пирин къде е. Не е толкова трудно, до хижа Вихрен и с кола се стига.
Като казах кола, та се сетих и за Витоша. Сетих се, защото до Витоша до скоро можеше да се стигне с кола, при това трябваше да направиш нарушение, защото има забранителен знак. Казвам до скоро, защото след епична битка в СОС успяхме да възстановим общинската автобусна линия. За да могат бабите да си качат внучетата, за да подишат малко чист въздух, над смога в София. Това и Тома Белев ми го признава. Даже ми донесе торта по този повод. Та да повторя, макар да е нескромно – докладът за възстановяването на редовната общинска автобусна линия до Витоша и битката за постигането ѝ са на ВМРО.
Защото по-добре един автобус, отколкото стотици автомобили в планината, нали така? Още по-добре е автобусът да се движи на метан. А най-добре е да има работещи лифтове. Лифтове, срещу които са розово-зелено-сините. Лифтове, които бяха скандално продадени по времето на управлението на синините шамани.
И да припомня една стара идея, защитавана и до днес в СОС от нас. А именно – свързването на Симеоновския лифт и метрото при планираната метростанция „Витоша“ в едно съоръжение. Това ще позволи на всяка баба от „Надежда“, да си вземе внучето и след има-няма петдесет минути да бъде на Алеко. Екологично, а?
Пак се сетих за жълтопаветните. Хем били център-дясно, хем са против частната инициатива и частната собственост. Дини, казвам ви. Розови дини. ГМО.
После се поосъзнаха, че неволно са разкрили истинската си идеологическа същност и се заоправдаваха, че не били против втори лифт, ама да го стопанисвал някой друг. Само дето не назоваха конкретно име. Тоест, втори лифт може, ама ни го дайте на нас – розово-зелено-сините. Класическо болшевишко мислене и политическа доктрина.
Апропо, да сте чули тези радетели за дървесината да са протестирали някога срещу незаконните цигански сечи? Или срещу посегателствата на ордата срещу здравето и живота на горските и полицейските служители? Или да са казали истината, че част от замърсяването на въздуха в София идва това, че циганите горят гащи, гуми, дюшеци, парцали и каквото още им попадне? Не сте, няма и да чуете. Защото не е политически коректно.
Друго си е да си „бенефициент“ (тоест, да получаваш пари) на разни швейцарски НПО-та, формално, за да броиш заекващия слепок и петнистия дръндавец така, по семейному, и да си протестираш из София, но само в рамките на жълтопаветния си хабитат. А пък те в Швейцария, в Австрия, във Франция писти, лифтове и влекове нямат. Ня-мат. Защото са прости, не си пазят природата и не слушат нашенските розови дини, на които плащат, за да пазят нашата природа и да не станем и ние като швейцарците, австрийците и французите. Такива загубени.
За две-три семейства говоря, хем „еколози“, хем „броячи на слепоци“, хем „политици“. Засега от грантовете повече им се получава, защото получават гласове в рамките на семейната си общност. И десетината им приятели, за които да си „зелен“ означава да пушиш трева и да си болшевик.
Другата голяма болка на синьо-зелено-розовите жълтопаветници и експертите по всичко е българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Мира не им дава. Първото за България изобщо се подготви и провежда от правителство на ГЕРБ и Обединени патриоти, при това шест месеца предсрочно. Въпреки клетвите, въпреки неистовото им желание правителството да се провали и самото председателство да се отнеме, нищо подобно не се случва. И разбира се, няма да се случи.
И за това жълтопаветните са в амок. В бяс. Рошави всичколози с номенклатурен произход и биография и пренапрегнати каки с нитроглицерин в погледа съскат на три хиляди оборота какво бил написал някой си за България, който не е стъпвал в България, и просто цитира с отегчение поредната словесна полюция на нашенски еднополов активист.
А що се отнася до „приоритетите“ – то най-важните теми за България през тези шест месеца бяха многократно заявявани от българското правителство. Към тях добавям и реформата на Дъблинския регламент, или иначе казано „миграция и охрана на външните граници“, защитата на българските предприемачи в пакета „Мобилност“, борбата с двойните стандарти и в качеството на храните и неравенството на доходите в Източна и Западна Европа.
Това е, бъдете здрави през новата 2018-та. Да е здрава, спорна и успешна.
