ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В горещото българско лято хората са потиснати не само от високите температури, но и от поведението на българските политици след юлските избори. Както се казва, избори по никое време, които не донесоха никаква промяна. Няма значение кой ще е първи или втори, кои се подреждат след тях. За всички е ясно, че моделът се запазва, всичко отново е в ръцете на един човек. Джипката е заменена от диван, мисирките са отстранени, но мисирското като манталитет прекрасно се е възпроизвело в лицето на сценариста Тошко.
Та докато слушахме тежкия изказ на учиндолския изчегъртвач в интервюто му, дадено пред подчинения му Тошко, неволно в съзнанието ни нахлуват спомените за едни височайши гости във вечерното шоу на Трифонов преди години: Борисов и Цацаров. Предварителната реклама нахъсваше зрителите, всички очакваха сблъсък между водещия и гостите му. Нищо такова не се случи. Напротив, особено интервюто с Борисов беше проведено по всички правила на слугинажа. Трифонов беше притеснен, уплашен сякаш. Изглеждаше свит и като изказ, и буквално във физически смисъл. Зрителят остана с убеждението, че на стола му до него има място за още един човек. С наведена глава, сричащ предварително написани въпроси без никаква острота, той превърна гостите си в господари на интервюто. Особено силно това пролича в срещата с Борисов, в която Слави просто се изгуби. И естествено, гостът си плуваше спокойно в своите си води, даже си извади листче с данни в подкрепа на тезите си и сякаш сам режисираше и изпълняваше интервюто си. Зрителите останахме не само разочаровани, но и гневни на демонстрираното безсилие на водещия. Получи се пълно разминаване между демонстрираната войнственост всяка вечер в шоуто и уплахата у водещия в самите интервюта.
Та в този смисъл е добре хората да не се впечатляват от думата изчегъртване. Бившите управляващи да не се плашат толкова, а техните противници да не си мислят, че то реално ще се случи.
Стефка Чолакова, София
