ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Американският вицепрезидент Джо Байдън пристигна в Загреб за конференцията на страните от Западните Балкани. В хърватската столица 4000 полицаи се грижат за сигурността и някои училища са затворени, заради международната среща на която присъства още председателят на Европейския съвет Доналд Туск.
В срещата освен домакините от Словения и Хърватия, участват президентите на Албания, Босна, Косово, Македония, Черна Гора и Сърбия, като всяка една от изброените страни е на някаква фаза от преговорите за членство в ЕС. Лидерите на балканските страни целят да увеличат „съвместните действия и взаимното доверие в условия на увеличени рискове за сигурността,” заяви словенския президент Борут Пахор.
Малко детайли от предстоящите разговори са известни, но мигрантската криза и глобалните терористични заплахи след атаките в Париж този месец ще бъдат сред основните теми. „САЩ присъстват с целта да предотвратят дестабилизация на региона в условията на нови заплахи. Балканите остават потенциално буре с барут,” заяви за АФП проф. Лидия Вукадинович, която е специалист по международни отношения. Според нея и други анализатори, посещението на Байдън показва връщане на американския фокус върху полуострова.
Очаква се американския вицепрезидент да проведе персонални разговори с всички държавни глави и Туск. Западните Балкани, които са терен на политическите и етнически конфликти между страните от бивша Югославия, продължават да срещат много предизвикателства като висока младежка безработица и бавни икономически реформи. През последните месеци хиляди мигранти, които бягат от война и бедност в Близкия изток, Азия и Африка преминаха през т.нар. „балкански маршрут” към Германия и северна Европа. В дадени моменти бежанската вълна предизвика напрежение между съседните държави. Миналата седмица балканските страни заявиха, че ще ограничат преминаването на икономически мигранти и започнаха да допускат единствено хора от Сирия, Ирак и Афганистан, в които се водят военни действия. Това предизвика огромно струпване на имигранти на гръцко-македонската граница, което според ООН може да доведе до „дестабилизиране”.
