Диана Дамянова ЗАНУЛИ Демерджиев: Когато си министър, явно факти не са необходими. Първо ще съобщят, че сестра ти е лека жена. После ти ще се обясняваш, че нямаш сестра
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Темата за самолетите на Пеевски, подета сърцато от вътрешния министър Иван Демерджиев, придобива все по-водевилен привкус. Нападките срещу лидера на ДПС, така усърдно лансирани от угодни медии, се оказват кьорфишек, а обвиненията - съшити с бели конци.
Пиар експертът Диана Дамянова излага своята гледна точка на страницата си във Фейсбук - в типичен неин стил - категорично и точно:
ШУМ В ПРОСТРАНСТВОТО. ИЛИ ДРУГАТА ГЛЕДНА ТОЧКА
Напоследък започнаха да се случват събития, които човек не знае от коя гледна точка да погледне.
Дали през задълбочения експертен и професионален анализ, през спекулацията с факти, полуфакти и статистика, или през политическата манипулация с цел придобиване на важност и известност.
Да започнем с второто по време.
Умното момче, което направи статистика на пътните инциденти в красив презентационен вид и затова получи многобройни похвали, аплодисменти и дори задъхване от радост от отделни журналистически единици, днес е направило подобна статистика за „откраднатите пари в здравеопазването“.
Тази статистика има известни дефекти. Основният от тях е, че се занимава само с държавното здравеопазване, сиреч не с онова, където са „големите пари“, без да обръща внимание на истинския проблем – различния аршин, с който се измерват държавното и частното здравеопазване.
Но все пак си е статистика. Похвална е – не се наемам да преценя доколко е вярна.
Същото момче може например да направи статистика на средствата, вложени през последните 30 години в програмите за ромско включване. Ама не го прави, защото там реципиентите някак са му близки. Но за ромското включване и резултатите от него ще говорим следващия път.
Та направило момчето статистика, обикаля телевизиите и я разпространява, като оставя у публиката впечатлението, че говори за цялото здравеопазване, а не за една трета от него.
Получава аплодисменти и похвали – и наистина, браво за трудолюбието – и повдига, макар и съвсем леко, перденцето пред проблемите на здравеопазването.
После една телевизия, пред която същото момче няколко месеца по-рано направи политическа провокация – защото то е от добрите сили, от моралните съдници и като такова има право да съди телевизията за кадровата ѝ политика – решава да не го допусне до ефир.
И започнаха: цензура, недопустима намеса, отнемане на правото на глас и т.н., и т.н.
Не знам какво кара добрите сили да си мислят, че всяка статистика, направена от техни представители, без тя по никакъв начин да предлага решения, а само частично да илюстрира проблем, е достойна да бъде в центъра на общественото внимание с месеци.
И така – демокрацията е потъпкана, момчето-гений е отлъчено от национална телевизия, която преди това публично и в собствения ѝ ефир беше злепоставило, а шумът, че е направен пробив в представата ни за проблемите в здравеопазването, се развива с темпове и по начин, достъпни само за добрите сили.
В същото време, но малко преди това, друг шум разбуни обществото.
Цял министър на вътрешните работи се разходи в Народното събрание и информира света, че разни лица, начело с конституционния съдия Десислава Атанасова, са пътували със самолета на Пеевски и са били с него в Дубай.
Факти не бяха изложени, защото, когато си министър, явно факти не са необходими, а и обществото не се нуждае чак толкова от тях.
После конституционният съдия показа документи – факти, – че това не е било така.
Министърът не се извини.
Тези, които са си присвоили правото да осъждат, рядко се извиняват.
Не се и отрече.
Не постави под съмнение данните, с които е разполагал.
Напротив. Доста ясно заяви, че това не било главното в неговото изказване. Главното било друго и ние – аз – не трябвало да се фиксираме във второстепенното, а да гледаме главното.
Само че, когато министър, облечен във власт, обяви, че си направил нещо, което не си направил, това не е второстепенно.
Това е много, ама много първостепенно.
И второто, най-важното.
По въпроса дали Атанасова се е возила в самолета с Пеевски до Дубай, или не, няма две гледни точки.
Има само една.
Или се е возила, или не се е.
Едната от двете версии не е просто грешна или невярна.
Тя е откровена лъжа.
И когато обществото разбере коя е лъжата и кой е лъжецът, ще се произнесе.
Повярвайте ми – не в полза на лъжеца.
А моята грижа днес е друго.
Вдигането на обществен шум за лични цели.
Ето това вече е ненаказуемо.
Когато си истински експерт, когато си работил с месеци и си постигнал резултат, с който осветяваш важни факти, особено когато те са неблагоприятни за обществото, ти си обществено полезен – не само защото разказваш за злоупотребите и недъзите, а защото помагаш те да бъдат решени.
Но когато вдигаш шум просто заради самия шум, без значение дали той е част от истинската картина или представлява догадка, полуинформация или съвсем непроверени факти, това вече е проста злоупотреба с общественото доверие.
Добре подплатена от солиден медиен гръб, какъвто обикновеният шум не би трябвало да има.
Но това е положението, скъпи съотечественици!
Първо ще съобщят, че сестра ти е лека жена.
После ти ще се обясняваш, че нямаш сестра.
