ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ако има по-жалки от министрите на Радев, то това са активните борци срещу „режима на Борисов“ от самоопределилите се като свободни медии около Прокопиев, „Свободна Европа“ и „Репортери без граници“.
Трети ден изданията и фейсбуците им оглушително мълчат за дебелия плик на Пламен Узунов.
Съветникът на президента е хванат натясно, в уличаващ и потенциално корупционен контекст.
За честните журналисти от кръга „Капитал“ това не е проблем.
Не е проблем и водевилният културист начело на НАП, шитнал фалиралата си фирма на рецидивист, за да се освободи от данъчни задължения.
Не е проблем саморазправата с професор Кантарджиев, професор Богов, нахлуването на наказателни команди в „Пирогов“.
Не е проблем езикът на омразата на вътрешния министър Рашков, нарекъл опонентите си „бивши хора“.
Не е проблем, че културният министър Минеков иска уволнение на двама водещи от БТВ и шефа на БНТ; че се държи каруцарски с журналистката Надя Обретенова.
Не е проблем, че икономическият министър източва цял язовир, за да се снима на фона му като декор и да внушава престъпления по служба на „предишните“.
Не е проблем, че вотът на 11 юли виси на косъм заради пълната каша с машините.
Не е проблем, че кабинетът пуска черни списъци с фирми и личности, обвързани с Васил Божков и Пеевски…
Впрочем последното, според мнозина юристи, е съществен проблем и тепърва ще става. Нарушена е българската Конституция, Хартата за правата на човека, извършва се недопустима сегрегация.
Протестърите и техните медии – иначе хипер реактивни към далаверите при Борисов, сега са си глътнали езиците. Услужливо са ги глътнали, като жест към гуруто им Румен Радев.
Не само не кряскат срещу гафовете на действащото правителство, а съвсем нахално продължават да говорят за „чекмеджето и джипката“ на Борисов.
Да де, но Борисов вече не е на власт, няма го. Управлява Румен Радев чрез марионетките си в Министерския съвет, чрез новоназначените парашутисти по агенции, държавни предприятия, служби за сигурност, НАП, митници, РЗИ, че и в горските стопанства даже.
„Свободните журналисти“ и НПО-та се държат шизофренно: хем управляват, хем много държат да се изживяват като опозиция. Опозиция, но…опозиция на ГЕРБ, които от месец и половина не са на „Дондуков“ 2 и абсолютно всичките им кадри са „изчегъртани“!
Демагогията винаги е била втора природа на тези грантовозависими момчета, момичета и обикновени джендъри, които десетилетия се изхранваха с доноси до чуждите посолства.
Казвам „демагогия“, защото иначе присъдружните им „Репортери без граници“ и Български хелзинкски комитет отдавна трябваше да са пуснали поне по една декларация в защита на колегите си от БТВ, в защита на Кошлуков, в защита на лекарите, в защита на жертвите от комунистически режим.
Няма такова нещо. Има все „Боко Тиквата“ и все „Шиши“.
И упорстват в тези досадили на всички мантри с цел твърде прозрачна: да прикрият, че новият Пеевски се казва Иво Прокопиев, той менторства из телевизии и сайтове; че обръчът от фирми около „Капитал“ заема бизнес позициите на кръга „Берлин“; че цялата битка срещу Гешев е, за да амнистират обвиняемите олигарси, които финансираха протестите; че трябва да сбъднат детската мечта на Христо Бойкикев да стане главен прокурор.
Ивайло Мирчев отдавна е по-корпулентен от „Шиши“, но да коментираш физическия му вид, е признак на нецивилизованост.
Сякаш бе много цивилизовано десет години да се гаврят с вида на Пеевски, да го рисуват по карикатури, да го превърнат в нарицателно заради килограмите му.
Цялата мръсотия, целият фейк, чрез който похитиха властта, бе „героична съпротива“. И сега мерзко я осребряват – с постове, с привилегии, с имунитет, самодоволно наредени около държавната софра.
Не, не беше „героична съпротива“, а криминален мутро-олигархичен държавен преврат, дирижиран от Кремъл и лекомислено допуснат от Вашингтон.
Преврат става и без танкове, ако години наред си работил за всяване на омраза и разделение сред хората, както правеше Румен Радев.
„Братството на почтените“ всъщност е фанатизирана секта, пошла амалгама от соцченгета като Бойко Рашков и Атанас Атанасов, адвокати на престъпници като Татяна Дончева, Мая Манолова и Хаджигенов, приватизатори на националното богатство като Иво Прокопиев и Корнелия Нинова, червени принцове от живковата аристокрация като Христо Бойкикев, Ивайло Мирчев и Минеков, церемониал-майстори на мафията като Слави Трифонов, ретранслатори на фалшиви новини като Бабикян.
С нищо не са по-добри от „Боко“ и „Шиши“. Напротив, по-опасни са, защото се изживяват като носители на новия морал. Обещават благоденствие и промяна, а всъщност са изгладнели и идват да грабят. Разчитат, че си имат работа с безпаметен и безнравствен народ от идиоти
Наемниците от „независимите медии“ са тяхното персонално „Работническо дело“. Покрай репресиите се задава и сталинска цензура. Съвсем скоро 112-ото място по свобода на словото ще се окаже мираж. При диктатурите няма свободно слово. Има двойни стандарти, полуправда, подменена реалност - аз те питам за плика на Узунов, ти ми отговаряш: "а кюлчетата на Бойко?"
