ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Българските граждани със сменен пол вече ще бъдат защитени от дискриминация. Това стана след окончателното приемане от Народното събрание на промените в Закона за защита от дискриминация.
В член от закона, който урежда защитата от дискриминация по различни признаци, сред които и пол, се добавят "случаите на промяна на пола". Необходимостта от тази промяна се налага поради няколко писма от Европейската комисия, според която не сме транспонирали правилно европейска директива, отнасяща се за дискриминацията при промяна на пола.
Още през 2013 година правителството на Пламен Орешарски се съгласява да внесе редакция в закона и я внася в Народното събрание, но до края на мандата на 42-ия парламент тя не успява да се приеме. Това кара ЕК отново да ни пише писмо през тази година, обясни вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин, който дойде в НС да защити поправката. Темата предизвика сериозни дебати още пред миналата седмица, като промяната дори не бе подкрепена на комисия заради убеждението на депутатите, че защитата от дискриминация по признака пол е достатъчна гаранция и за лицата със сменен пол.
В пленарна зала дори се стигна до обяснения, според които след промяна на пола едно лице продължава да има пол. Текстът дори бе отхвърлен на първо гласуване, а след искане за прегласуване заседанието бе прекратено. Така прегласуването остана чак за днес, когато в крайна сметка бе прието. Поправката не променя по същество права или задължения, а просто дава яснота, обясни Ивайло Калфин.
Въпросът е дали забраната за дискриминация по пол включва и дискриминация при смяна на пола, подчерта той и настоя, че не се третира процедурата за смяна на пола, а само дискриминацията след това. Става дума само за изясняване на тълкуването, подчерта Калфин, след което обясни цялата хронология на този проблем и писмата на ЕК заради него.
Друга основна поправка в Закона за защита от дискриминацията е свързана с прехвърляне на тежестта на доказавне на дискриминация, като дискриминираното лице – ищец или жалбоподател, се освобождава от тежестта на доказване, когато представи факти за наличие на предполагаема дискриминация. В този случай ответникът е този, който трябва да докаже, че няма нарушение на принципа за равно третиране.
