Д.Кларк: Сянката на американското или руското вето ще оцвети следващата година в ООН
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През годините на криза и упадък, които последваха разпадането на Съветския съюз, три неща позволиха на Русия да запази статута си на велика сила. Първото е големият арсенал ядрени оръжия, които я затвърдиха като единствения сериозен съперник на САЩ що се отнася до контрола над стратегическите въоръжения.
Второто е голямото изобилие на нефт и газ, които й дадоха възможност да се възстанови икономически в годините на бума, съвпаднали с първите два мандата на Владимир Путин в Кремъл. Третото бе решението да се признае Русия за законен правоприемник на Съветския съюз в ролята му на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.
Макар и удобно забравено от тези, които твърдят, че Западът се е възползвал от Русия, когато бе слаба, готовността на другите постоянни страни членки на Съвета за сигурност да игнорират буквата на Хартата на ООН в полза на Русия, й даде възможност да възстанови влиянието си в света през следващите години.
Това означаваше, че Русия ще продължи да бъде част от ексклузивния клуб на страните с право на вето, което й дава автоматичното право на консултации при всяка голяма международна криза и висока степен на безнаказаност за собствените й действия. Само си представете колко различни биха били без руското вето някои кризи през последния четвърт век – на Балканите, Ирак, Грузия, Сирия и Украйна.
Очаквано официалната външнополитическа доктрина на Русия посочва запазването на ООН като "основна организация за регулиране на международните отношения" за един от своите приоритети. Целите на руските политици в ООН се промениха значително с течение на времето. В ранните постсъветски години има приемственост с визията на Михаил Горбачов за стратегическо партньорство със Запада.
Промяната започна през 1994 г., когато Русия наложи първото си вето, за да блокира по-решителни международни действия в Босна. По-голямото желание да се отстояват националните интереси на Русия прерасна при Путин в открито предизвикателство към международния ред за сигурност след Студената война, базиран на твърдата защита на суверенитета.
Приемайки демократичният интервенционизъм на Запада за заплаха, Русия настоя принципът на ненамеса да има върховенство над мисиите на ООН в защита на правата на човека и за поддържане на международния мир и сигурност. Към този приоритет сега се добави и друг. С превземането на Крим, войната чрез посредници в Източна Украйна и военните действия в Сирия, Русия безспорно се превърна в най-големия интервенционист сред членовете на Съвета за сигурност.
Така целта да бъде възпрян западният "авантюризъм" е съчетана с необходимостта да бъдат задушени критиките срещу собствените й интервенции. Едно от последствията е, че от 2011 г. насам Кремъл използва правото си на вето по-често отколкото през предходните три десетилетия, като последно наложи вето, за да блокира решението за международен трибунал за търсене на отговорност за свалянето на самолет MH17 над Източна Украйна миналата година.
Появата на по-конкурентна и антагонистична динамика в отношенията между 5-те постоянни членки е важен аспект от контекста, в който трябва да бъде взето едно от най-важните решения на ООН през следващата година - назначаването на нов генерален секретар. На теория решението се взима от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност. На практика то е подвластно на 5-те постоянни страни членки, които могат да наложат вето на всеки кандидат, който не отговаря на техните изисквания. В най-лошия случай този избор може да се превърне в политически футбол, който да попречи на ООН да функционира през следващите години, както стана през 50-те години на миналия при битката за преназначаването на Трюгве Ли.
Процесът става още по-интересен поради факта, че по силата на принципа за регионална ротация следващият генерален секретар би трябвало да бъде от Източна Европа, регион, който може да се отъждестви с някогашния комунистически блок. Той включва много страни, чиито отношения с Москва трудно могат да бъдат наречени сърдечни. За изненада на някои, Русия изрази твърдо мнение, че принципът на ротация трябва да се спази и наследникът на Бан Ки Мун да бъде от Източна Европа. Отчасти с това тя цели да си възвърне загубения дипломатически капитал, като се позиционира като добър отборен играч в своя регион.
Тя може още да иска ООН да се управлява от човек, който й е близък в културно отношение и разбира руския манталитет. Не всеки, който смята, че отговаря на това описание, би бил приемлив. Първоначалната фаворитка Далия Грибаускайте, настоящ президент на Литва, със сигурност разбира Русия, но не по начина, който би предпочел колегата й в Москва. Други могат да загубят поради асоциирането им с нещо. Кристалина Георгиева, български икономист и в момента заместник-председател на Европейската комисия, води активна кампания за поста в ООН.
Само че това ще бъде трудно при перспективата за подновяване на санкциите на ЕС срещу Русия, както и поради свързването й с Джордж Сорос. Филантропът милиардер е смятан от Кремъл за държавен враг, което може да е една от причините, поради които, според информирани източници, Русия е казала на българското правителство, че няма да подкрепи Георгиева.
Двамата кандидати, които се смята, че са с най-големи шансове да бъдат одобрени от Русия, са Ирина Бокова, настоящият ръководител на ЮНЕСКО, и Данило Тюрк, бивш президент на Словения. И двамата са в приятелски отношения с руския външен министър Сергей Лавров. Бокова се е запознала с него като студентка в Москва през 70-те годни, а Тюрк беше председател на Съвета за сигурност на ООН преди него, когато и двамата бяха посланици там през 90-те години.
Освен това и двамата са от страни, с които Русия има общо взето конструктивни отношения: България, поради силните културни връзки, а Словения, защото не е била част от съветската империя и поради това няма сметки за разчистване.
В идеалния случай Русия би искала следващият генералния секретар на ООН да бъде някой, който споделя нейното виждане по големите теми на деня, като Сирия и Украйна. Това почти сигурно няма да се случи, най-малко защото всеки успешен кандидат ще трябва да се справи със заплахата от американско вето. Най-доброто, на което можем да се надяваме, е някой, готов да действа като честен посредник между петте постоянни страни членки.
В сегашната атмосфера на взаимни подозрения и обвинения, характерна за разискванията в Съвета за сигурност, може да се окаже трудно да бъде намерен кандидат, в състояние да оправдае доверието на всички заинтересовани страни. И все пак това остава минималното изискване на Русия, която разбира важността на ООН и е твърдо решена да защити международния си статут. Следващата година ще бъде интересна. -------------------------- Дейвид Кларк, „Ню стейтсмън“
