Кой е Тома Неверни
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Сигурно сте чували за Тома Неверни, от къде идва това име? Точно за свети апостол Тома става дума. Ето историята, потвърдена в Евангелието. След Своето възкресение Иисус Христос се явил на учениците, но апостол Тома не бил сред тях. Като го срещнали апостолите му казали: "Видяхме Господа", но той не искал да им повярва. И казал: "Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам".
След осем дни апостолите отново се били събрали, а заедно с тях бил и Тома. Тогава Иисус Христос им се явил отново и се обърнал към апостол Тома с думите: "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали". Апостол Тома видял раните на Спасителя и докоснал раната в ребрата му и рекъл: “Господ мой и Бог мой!”. Така неверието на Тома се превърнало в силна и истинска вяра.
На Томина неделя се устройват състезания, борби, панаири, играят се кръшни хора, пеят се песни. В чест на Лятната Света Петка се колят курбани, за да предпази светицата землището от наводнения, градушки или суша. В странджанските села много почитат лятна Св. Петка Балъклия (Рибна Св. Петка). Болни хора отиват да преспят близо до аязмо или параклис, посветени на нея. Вярва се, че светицата ще се яви в полунощ до лековития извор във вид на златна патица и онези, които я видят ще се излекуват.
На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване. Имен ден празнуват всички с имената Тома, Томислав, Томислава.
В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се нарича „Софинден”, „Сувия”, „Сувинден”. Тачи се за предотвратяване на суша. Според народните представи този ден е „хаталия”, т. е. лош ден. Затова традицията повелява да се спазват някои забрани. Жените не перат и не трябва да сушат дрехите. Стопаните не копаят и не сеят, „за да не изсъхва храната”.
Не се вари мляко, за "да не се вдига" млякото на говедата и да не стават рани. На Софинден се изпълнява интересен стар обичай за предпазване на хора и добитъка от болестта „топалък” - да не окуцяват. Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, жените връзват на един кол на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и наричат: ”Тука да остане топаллъка!” и „Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца!” Някъде обичаят включва диалог между две жени: едната пита "Ко вързиш? Другата отговаря: „Топаллък вържа”! Наричат този ден и „Великден на умрелите”, защото жените носят и раздават на гробището червени яйца за „Бог да прости”.
