До 2018 година роботите ще мислят и чувстват вместо нас

Сред най-интригуващите новини за технологичния напредък е съобщението на експертите на IBM, че скоро компютрите ще се сдобият с някои човешки способности, за които отговаря дясното мозъчно полукълбо. Разбира се, не става дума за копиране на човешкия мозък. "Ще им подарим способността да разсъждават, да чувстват, да творят. Ще им добавим морални принципи", твърди главният технолог на IBM Бернард Мейерсън. Скоро смартфоните ще могат да симулират дори осезание. Днес ние влизаме в ерата на познавателните изчислителни системи – машини, които ще ни помагат да мислим. На другия лагер специалистите преживяват по повод потенциално опасните сценарии, свързани с новите способности на компютрите. Експертите бият тревога: изкуственият интелект се развива с толкова бързи темпове, че скоро – още в края на този век – ще започнат да заплашват съществуването на човечеството. Роботите и хората няма да могат да съжителстват мирно на една планета. Изкуственият разум или ще пороби хомо сапиенс, или ще го унищожи. В Кеймбриджкия университет са се заели да оценят реалния риск от такъв сценарий. Там е открит център по изучаване на рисковете (Centre for the Study of Existential Risk – CSER). Това, в което учените не се съмняват, е, че изкуственият интелект е не по-малко опасен от кутията на Пандора. Да, днес машините помагат на хората да се справят със сложни, но рутинни задачи в заводи, болници, научни лаборатории. Но в бъдеще те може да заемат все повече място в живота ни. Докато не ни изместят. „Изчислителните мощности на електронните системи растат толкова бързо, че накрая самостоятелно ще се сдобият със свръхинтелект – рисува апокалиптичното бъдеще Ян Талин, член на CSER и един от основателите на компанията Skype. – Истинският кошмар ще започне, когато изкуственият разум се научи да се програмира сам и да произвежда все по-умни механизми без участието на човека. Компютрите ще вземат в железните си ръце сферите, които определят скоростта и насоките на технологичния прогрес. И дори могат да започнат да разпределят ресурсите в съответствие със собствените си нужди, в ущърб на човешките желания.” „Да вземем например горилите – предлага сравнение проф. Хю Прайс от Кеймбриджкия университет. – Те измират не защото хората са враждебни към тях, а защото ние изменяме околната им среда в съответствие с нашите желания. И за да не споделим участта на животните, още сега трябва да помислим с какво можем да сме полезни на машините. Ако не помислим, то ще станем ненужен баласт. А какво може да се очаква от роботи, които не знаят умора и са абсолютно равнодушни към нас и нашите ценности?”