До саркофага на Самуил се наведоха онези политически камикадзета, които с лека ръка разпродадоха завета му
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В събота в храма „Св. София“ – онази мрачна, пропиена с векове величие и сълзи базилика на Първото българско царство, се завърна у дома Цар Самуил. Костите му се прибраха под българското небе. Но до саркофага му се наведоха те. Същите онези политически камикадзета, които с лека ръка разпродадоха завета му, за да угодят на чужди посолства и соросоидни касички.
Но истинската трагедия днес не е само в тяхното лицемерие. Истинското ослепяване е много по-мащабно, много по-страшно и самоубийствено.
Ако Самуил – великият български самодържец, чието царство простираше граници от Черно до Адриатическо море и чиято армия устоя на десетилетия византийски кръстосени походи, преди да падне в онзи фатален капан при Ключ – ако този цар днес види съвременна България, той отново ще рухне съкрушен. Сърцето му ще се пръсне втори път. Не от една битка, а от гледката на стотиците хиляди „ослепени“ българи.
Сами сме си „избодали очите“, за да не виждаме как собствената ни държава е омотана в безизходица от икономическа и неолиберална чужда зависимост. Това ослепяване не е просто физическо – то е отказът да видим реалността, отказът да разберем накъде ни влачат слепите водачи.
И по-страшното е, че днес ние не чакаме византийски император да ни осакати. Ние сами бодем очите на Ботев и Левски – на портретите и снимките във фейсбук, в калта на ежедневието, от взаимна завист, злоба и всееднаква омраза. Ние сами закриваме очите си за истината, за да се подмажем на някой външен господар, за да получим поредния грант, за да утешим дребната си душевност с чужди инструкции.
В днешна България шества отровата на съвременния македонизъм и антибългарщина, но и нещо много по-дълбоко – вътрешното ни национално самоубийство. В светините ни се влиза с парите на чужди фондации и икономически кръгове, докато същите тези политици от години разширяват ножицата на отстъпленията пред Скопие, закривайки очи пред езика на омразата и фалшифицирането на паметта.
Самуил беше благородник, който според хрониста Йоан Скилица получи удар от мъка, когато видеше осакатените си воини. Но днешната гледка щeше да го убие завинаги: народ, който сам се ослепява, сам си тегли нож в гърба и доброволно предава държавата, за която се биха и кървиха ослепените му войни.
Коленичат пред мощите му пред камерите, а през това време продават душата на държавата. Историята помни предателите, но най-страшно е, когато самият народ избере слепотата. А цар Самуил днес сигурно плаче тихо под куполите на „Св. София“ – не заради миналото поражение при Ключ, а заради днешния ни морален и духовен банкрут, който дойде видя го и може би отново рухна...
Веселин Стаменов, Фейсбук
