ДОБРАТА НОВИНА: Седем души на всеки 10 българи се самоопределят в добро здраве
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Около 72 процента или 7 от всеки 10 българи на възраст над 16 години определят здравния си статус като добър или много добър. Това показват данни от анализ на Еростат за здравния статус на европейците през 2017 г. по повод предстоящия Световен ден на здравето, 7 април, като средният показател за ЕС е 70 процента, тоест почти приближаваме самооценката на здравето си до средно европейско ниво.
Според европейското здравно интервю мъжете у нас се самоопределят като здрави в по-висока степен от жените - 76 процента от силния пол и 69 процента от дамите оценяват здравния си статус в рамките на добър и много добър.
Данните на Евростат почти се покриват и със самооценките на здравния статус на българите в изследване на националната статистика - там процентът на самоопределящите са като здрави българи е почти същият, като оставащите 28 процента самоопределят здравето си като задоволително или лошо.
Най-висок дял българи определят здравния си статус като добър във възрастовата група от 14 до 24 години - близо 97 процента. Респективно най-висок дял българи с влошен здравен статус има сред сънародниците ни на възраст 65 плюс години - близо 80 процента от тях се чувстват в лошо или много лошо здравословно състояние.
Според данните на НСИ за самооценка на здравето - най-висок дял българи се оплакват от високо кръвно налягане, съпроводено с болести на кръвоносната система - близо 30 процента или почти всеки трети българин. На второ място българите се оплакват от хронични нарушения на гърба и артрози - близо 17 процента. На трето място са стенокардията и исхемичната болест на сърцето - около 10 процента и др. Според анализа на Евростат около 8 процента от европейците над 16-годишна възраст се оплакват от лошо или много лошо здравословно състояние.
Най-висок процент хора с негативна здравна самооценка е регистриран в трите балтийски републики - в Латвия и Литва 44 процента от хората казват, че имат лош или много лош здравен статус, докато в Естония делът е 53 процента. Други страни с лош здравен статус са още: Унгария - 59 на сто , Португалия - 50 на сто, Полша - 48 на сто и др.
Най-високо и положително определят здравния си статус европейците над 16 години в Ирландия - 83 на сто, Кипър - 78 на сто, Италия и Швеция - по 77 на сто, Холандия - 76 на сто и Малта - 75 на сто. Самооценката на здравето при съседите ни е както следва: в Гърция /77 на сто/, Румъния /73 на сто/, Северна Македония - /72 на сто/ и в Сърбия /58 на сто/ от жителите на тези страни определят здравния си статус като добър или много добър.
В ЕС повече мъже, отколкото жени смятат, че са в добро здраве - 72 процента от представителите на силния пол са оценили здравето си като много добро или добро през 2017 г. в сравнение с 67 на сто от дамите. Освен това процентът на населението в ЕС, оценило здравето си като добро или много добро, намалява с възрастта - близо 90 на сто от европейците на възраст от 16 до 44 години възприемат здравето си като добро или много добро. Процентът спада до 69 на сто за европейците на възраст от 45 до 64 години и намалява допълнително до 45 на сто за хората на възраст над 65 години, показват данните на Евростат.
