Добри Джуров - скаран с правописа

Военният министър изпратил приветствие до „космонаФта Георги Иванов“

Армейски генерал Добри Джуров бе един от най-дълго управлявалите български военни министри – цели 27 години. Бившият командир на партизанската бригада “Чавдар” израсна до висш офицер в армията след две генералщабни академии. Мъжете, служили под негово командване, пазят светъл спомен за мъжествения генерал, който изигра голяма роля и при падането на Тодор Живков от власт. През 1977 г. делегация на нашето военно министерство гостува в Румъния. Между другите обсъждани въпроси трябвало да се реши и създаването на общ военно-черноморски щаб между флотовете на СССР, България и Румъния. На аудиенция при румънския президент и генерален секретар на партията Николае Чаушеску Добри Джуров поставил този въпрос съвсем фронтално. Години преди това и Съветският съюз, и България искали такъв щаб, но румънците все се дърпали. Усуквал го най-вече самият Чаушеску, защото си играел на независимост и суверeнитет, когато трябвало да слуша какво казва Москва. Неслучайно румънците не вземат участие в “приятелската помощ”, която Варшавския договор организира през 1968 г. за Чехословакия. Тази особена външнополитическа линия бе години наред подчертавана от Букурещ и това дразнеше страшно Кремъл. В Букурещ Николае Чаушеску приел нашите генерали в гигантската сграда на Държавния съвет. Трансилванският диктатор пак повторил, че е готов Румъния да се включи в новата структура на Варшавския договор. На Добри Джуров му кипнало и без да се съобразява, че все пак говори с румънския президент, казал: - Кога най-сетне ще разговаряте честно по този въпрос, другарю Чаушеску? Според присъствали на тази среща, въпросът на Джуров ядосал доста румънския президент, защото рядко някой се осмелявал в прав текст да го нарече лъжец. Диктаторът обаче преглътнал гнева си – фактите били против него. На етажа на нашето военно министерство, където бил кабинетът на Джуров, имало специална тоалетна, предназначена само за висши офицери. Веднъж един капитан, без да знае това, влязъл да си свършил работата. Когато излязъл, в коридора го награбил някакъв генерал и започнал да му се кара: - Другарю капитан, кой ти разреши да влизаш в тоалетната на министъра? В този момент по коридора минавал бай Добри и на свой ред насвил генерала: - Защо се караш на момчето! Влизай си в стаята и не се занимавай с неща, които не са твоя работа! Съвременници разказват още една уникална история от онова време с участието на военния министър Джуров. По случай полета на   първия български космонавт вестник “Народна армия” трябвало да излезе със специален брой. В него се предвиждало да има и кратко изявление от бай Добри, написано в ръкопис от него. Един от старшите редактори осигурил автографа на министъра, но не прочел писанията му внимателно. Когато броят вече бил готов, го пуснали в печатницата, а първите сигнални екземпляри отнесли да ги прочете политическият шеф в армията генерал Кирил Косев. Още щом погледнал поздравлението на Джуров, той заповядал да спрат отпечатването на броя. В приветствието си министърът бил написал “космонаФтът Георги Иванов”. Как е станало това недоглеждане, никой не могъл да обясни. Наложило са да спират машините в печатницата и да отпечатат специалния брой отново. Конфузната грешка била оправена, но трябвало някой да понесе отговорността за нея. Свикали съвещание на военните журналисти, където генерал-лейтенант Иван Щилиянов, зам.-началник на Главно политическо управление на народната армия, прочел заповед. В нея само се казвало, че на съответния редактор се обръща внимание за допусната грешка в текст на министъра на народната отбрана”. Докато генералът четял споменатата заповед, от мястото си скочил главният редактор на “Народна армия” полк. Александър Николов и изкрещял: - Защо наказвате най-добрия ми журналист! Какво е виновен той, че имаме неграмотен министър? Атмосферата се нажежила, повечето военнни журналисти отдавна коментирали помежду си “космонаФта” на министъра. Генерал Щилиянов искал бързо-бързо да закрие съвещанието, за да не пострада още повече авторитетът на Джуров. Много от тогавашните военни журналисти и днес са убедени, че в дъното на тази смешна и конфузна случка стои интрига на политическия шеф в армията генерал Косев срещу Добри Джуров.   Академикът разказал в ефир виц за Тато Десетилетия оригиналната фигура на акад. Ангел Балевски неизменно бе в свитата на Тодор Живков. Първия бе оценил мъдростта на учения, който 20 години оглавяваше БАН. Родом от Троян, проф. Балевски притежаваше здравия оптимизъм на балканджиите, за които написа толкова хубави думи неговият съгражданин, социологът Иван Хаджийски. Разказват, че Тато го включил в най-приближения състав на ловната си дружинка, защото сладкодумният академик бил ненадминат в разказването на вицове. А Живков най-обичал бай Ангел да му хортува на четири очи вицове за самия него, от т. нар. серия “Златната решетка”. На всичкото отгоре академикът не бил любител на лова и нито веднъж не вдигнал пушката да гръмне по нещо пернато и космато. Останалата част от статията четете в новия брой на в. "Ретро"