ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Цял километър пътеки подреди сам между три блока във варненския кв. "Възраждане" пенсионираният арматурист Илия Костов. От 7 години варненският Тимур, както го наричат шеговито комшиите му, облагородява междублоковите пространства на обществени начала и с всевъзможни материали. Пред входа на бл. 8, в който живее, няма кал - разбитите тротоари са закърпени с калдъръм от тухли, а блокът е опасан с гладко подредени тротоарни плочи. Полянката встрани от кооперацията бай Илия е превърнал в китна градинка с бордюрчета, която смята напролет да разшири. "От моя прозорец цветята не се виждат, но нямаше как - избрах мястото така, че отгоре да няма балкони, за да не хвърлят недобросъвестни комшии боклук върху лехичките", обяснява бай Илия.
Благородното си дело той започнал през 2007 г., когато излязъл в пенсия. Искал да поработи още като пазач, но имал болежки в тазобедрената става, пише "Труд". Нямал пари да си сложи изкуствена. Затова си останал у дома, но пенсионерският живот не му легнал на сърце. "Не пуша, ракийка пийвам рядко - по 20 грама и непременно със салата. Живея сам - синът ми Илия и семейството му са в руския град Орел, а жената Станислава почина отдавна. Не мога да стоя по цял ден пред телевизора, пък съм майстор. Затова реших да стегна района", разяснява бай Илия, докато показва инструментите си, скътани в килерче до входа на блока. Всичките си ги е донесъл навремето от СССР, където от 1976 до 1991 г. се трудил на различни строителни обекти. Там срещнал съпругата си. Синът му също е руски гражданин. Бай Илия гордо показва снимки на Илия-младши и внучето Кирил, скътани в джоба на работната му престилка. "Те са най-голямата ми ценност. Втората са тези сечива тук. Стари са, но са качествени. Грижа се много за тях, защото един истински майстор винаги трябва да е с наточен инструмент", пояснява бай Илия.
Най-ценна за работата му е руската тяпка, наричана у нас каластирка. С нея бай Илия стриктно изравнява терена, преди да постави поредната порция плочки. Материал намира където свари - търси по строителните сметища, носят му от районното кметство "Младост", а сега получава плочи "втора употреба" и от центъра, където старата настилка се сменя с клинкер. Макар и разнотипни, пътеките на Илия са идеално подравнени и няма риск по тях човек да се спъне. Майсторът е облагородил и две градинки между блоковете - направил импровизирани рампи за детски и инвалидни колички и циментирал пейките и кошчетата за боклук, за да не ги разхвърлят вандали. Струпал стотина плочки, които тепърва ще подрежда. За всеки свой план първо взема одобрение от кметството, защото е убеден, че всичко трябва да се върши по закон. Не спира да работи, дори когато навън ръми студен дъждец.
"Аз съм спортист, макар и вече само по дух", шегува се възрастният мъж. И разказва, че цял живот бил запален колоездач. Редовно пътувал от Варна до родното си с. Буховци, Търговищко, с колело. "Като бях по-млад, със стария си велосипед "Украйна" стигах за 6 часа. После си купих модерен, с 24 скорости, но годинките си казаха думата - последният път преди 2 години преодолях разстоянието за 9 часа и се отказах", спомня си майсторът, докато гордо показва най-дългата си пътека от цели 120 метра.
