Палач и жертва с подобни психопортрети
Сцената на партийната конференция на ДПС роди двама герои - Ахмед Доган и Октай Енимехмедов. Първият се запечата завинаги с митичен ореол в сърцата на своя електорат, а вторият обедини в кауза противниците на политическата класа в социалната мрежа Фейсбук. Двамата имат много общи черти, жизнена философия в младежките години и амбиция дълбоко в себе си да успеят да изкачат своя връх. И двамата са бунтари по природа, но философи по душа. Ахмед Доган е завършен продукт на ДС, а младият Октай е все още начинаещ в сводките и досиетата на родното МВР с две условни присъди. И двамата са самовлюбени, със силен стремеж за самоутвърждаване, с мечтата да поведат масите след себе си. Двама герои на една сцена с еднакви психопортрети, но в различни роли - на палач и жертва, зад които не липсват кукловоди. Психологически портет на Ахмед Доган, правен в края на 80-те в ДС "Формирането на характера на младия Ахмед Доган е станало под силното въздействие на фройдистки синдром", гласи досието му в ДС. Психопортретът му е правен през 1988 г., когато Доган излежава присъда в Старозагорския затвор. Подобни портрети са правени на важни политически затворници по поръчка на ДС. Тези изследвания често били четени от висшето партийно и държавно ръководство. "Майката на Доган сключва втори брак, когато той е бил на 6 месеца. Вторият му баща толерирал в семейството трите свои момичета, които били по-малки от Меди. Пастрокът го игнорирал както в емоционален, така и в материален план", пише в изследването. „Чувствайки емоционалната отхвърленост и незаинтересованост, незачитането на неговите интереси и потребности, у Доганов се формира силно изразен стремеж към социална реализация, самоутвърждаване, анонимност и доминантност, получаване на признание, уважение и авторитетност. Извършеното от Доганов престъпление (той е осъден на 10 години затвор за нелегална противодържавна терористична дейност) от психологическа гледна точка представлява своеобразна реакция на опозиция, протест и негативна обида”, заключават психолозите. Според тях тормозът, който упражнявал пастрокът над младия Ахмед, още в най-ранното детство на Меди го е подтикнало да бъде бунтар в съзнателния си живот по-късно. Ахмед Доган никога не забравя за тормоза от втория си баща и никога не му прощава. Пастрокът му умира в старчески дом, а Доган не стъпва на погребението му. Психологически портрет на Октай ЕнимехмедовОктай Енимехмедов е искал да нарани емоционално, а не физически лидера на ДПС Ахмед Доган при нападението срещу него. Палачът бил „затворен в себе си и в собствения си свят“ също като младия Доган, не е споделил с никого за намеренията си да нападне публично лидера на ДПС. Той също като Доган живее с майка си и пастрока си. „В предсмъртното писмо той по-скоро се опитва да успокои майка си и да й каже, че съжалява много, че няма да завърши висшето си образование. Пише, че се извинява, че трябва да направи нещо, което може да не се хареса на много хора. Писмото е саморъчно написано“, разчитат редовете психолозите. „Като представител на турското малцинство, 25-годишният мъж е търсил идеологически опорна точка – бил е на конференция на партията на Касим Дал, както и на конференция на младежкото ДПС. Защо никога не се задава въпросът защо този младеж е стигнал до там да търси себеизява чрез нападение над партиен лидер“, се питат психолозите. Неговите интереси са свързани с поведението на ДПС и нейните лидери, на които той е искал по някакъв начин да им даде знак, че не постъпват правилно. Октай тръгва натам, откъдето се връща Доган.
