ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През изминалата седмица стана ясно, че журналистите Еми Барух и Иван Бедров са били освободени като кореспонденти на българската секция на радио „Дойче веле”. Причината е, че коментарите им не съответствали на журналистическите стандарти на германската обществена медия. Несъответствията били разкрити след бърза проверка по повод писмо на ръководството на контролираната от Цветан Василев Корпоративна търговска банка. От банката протестирали срещу няколко коментара на Барух и Бедров, в които те анализират лошата медийна среда в България и по-конкретно връзките между контролираните от Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски медии и сраснатия с държавата бизнес на двамата олигарси.
В разпространено от медията сухо съобщение се казва, че Барух и Бедров многократно са нарушили журналистическите стандарти на „Дойче веле”, в това число стриктното разделяне на мнение от информация и подкрепянето на твърдения с доказуем фактически материал. В заключение от българската секция на германската медия обясняват, че решението за прекратяването на работата с Иван Бедров и Еми Барух е било взето с пълно единодушие и независимо от писмото, получено от банката на Цветан Василев. Малко по-късно сайтът „Медиапул” разпространи откъс от въпросното писмо, което прилича по-скоро на донос до Шесто управление на ДС, отколкото на документ, изпратен от потресена банкова институция.
В пасквила Барух и Бедров са обвинени в сътрудничество със Сорос и други авангарди на световния империализъм. Малоумното писмо ме накара силно да се притесня за българската банкова система, защото то показва в ръцете на какви хора се намира тя. Добре е да се уточни, че под формата на кореспонденти Еми Барух и Иван Бедров пишеха коментари и анализи, а не изработваха новини. В този смисъл тяхната работа не беше да информират читателите и слушателите на „Дойче веле”, а да коментират политическата и обществената среда в България. Като коментатори и двамата имаха ясна позиция, което правеше българската страница на „Дойче веле” една от малкото свободни територии за хората, които искат да прочетат нещо различно от официалната пропаганда на десетките контролирани български медии.
През времената на комунизма, когато в България нямаше свободни медии, единствените извори на свободното слово бяха българските секции на радиата „Дойче веле”, „Свободна Европа” и „Гласът на Америка”. Именно оттам, тайно и тихо, хиляди български граждани, разбираха че животът им е пропиляван и съсипван от шепата идиоти, които стоят начело на народната република и ограничават всеки порив за свобода. В този смисъл, ако тогавашните български секции на тези медии имаха сегашните журналистически стандарти на „Дойче веле”, днес нямаше да можем да се наслаждаваме на прекрасните „Задочни репортажи за България” на убития от ДС писател Георги Марков, които през седемдесетте години на миналия век стигат до българските слушатели през ефира на „Свободна Европа”. Защото в коментарите на Георги Марков и останалите български публицисти в политическа имиграция, също липсва „стриктното разделяне на мнение от информация и подкрепяне на твърдения с доказуем фактически материал”.
През годините на прехода, едно по едно, западните островчета на свободното слово в България започнаха да загасват, защото се очакваше, че след като комунизмът не съществува, няма пречки да се появят и свободни медии. Пречки обаче имаше достатъчно. Накрая остана само българският вариант на „Дойче веле”. Той се оказа крайно необходим по време на медийната инвазия на контролираната от Делян Пеевски медийна група, която през последните няколко години успя да изкупи десетки електронни и печатни медии, с което да лиши от работа не малко качествени български журналисти. Сюжетът около освобождаването на Иван Бедров и Еми Барух обаче в никакъв случай не е учудващ. Той е плод на закономерност и е нещо като черешката на тортата на все по-силната медийна деградация в България. Кое ли в България е наред, та да е наред българската секция на немската обществена медия.
Отстраняването на Еми и Иван от „Дойче веле” заради оплакване на човека, който срина генерално немощната българска медийна среда е важно, защото ни лишава от илюзията, че свободата ще дойде от запад, дори и да я няма в нас самите. В края на прехода малкото останала свободна журналистика в България капитулира пред новите журналистически стандарти на легендарната немска обществена медия. Сега са на ход журналистическите стандарти на Цветан Василев и Делян Пеевски.
