ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Европа има големи "недостатъци" в своите военни способности, което я оставя "неподготвена" в условията на война в Украйна. Това са част от изводите в публикуван днес доклад, предаде АФП.
С новата стратегия за сигурност на администрацията на американския президент Доналд Тръмп, която принуждава европейските страни да преосмислят своите отбранителни политики, продължаващата 4-години война в Украйна е стимулирала усилията за укрепване на военните способности, се казва в годишния доклад на Международния институт за стратегически изследвания (IISS).
В изданието за 2026 г. на доклада "Военен баланс" на базирания в Лондон институт се отбелязва, че САЩ се стремят да пренасочат усилията си към защита на собствената си територия.
В резултат на това американският лидер продължава да настоява съюзниците да поемат "по-голяма част от тежестта" на военните разходи, както в Европа, така и в Азиатско-тихоокеанския регион, в отговор на нарастващото влияние на Китай.
Военни разходи
През 2025 г. глобалните военни разходи са се увеличили с 2,5% до 2,63 трилиона долара, което е по-бавен темп в сравнение с последните 5 години.
Това се дължи отчасти на по-ниския бюджет за отбрана на САЩ – спад, който вероятно няма да продължи, като се очаква разходите за отбрана на администрацията на Тръмп да надхвърлят 1 трилион долара през 2026 г. за първи път.
Част от тях ще бъдат използвани за финансиране на американския проект за противоракетен щит "Златен купол", посочва IISS.
В контраст с това военните разходи в Европа продължават да нарастват с "рекордни темпове", достигайки 562,9 милиарда долара – увеличение с 12,6% за една година – с водещ елемент Германия.
Страни от НАТО, под натиска на САЩ и изправени пред засилена заплаха от Русия, се ангажираха да увеличат националните си бюджети за отбрана до 5% от БВП до 2035 г.
Но те биха могли да бъде възпрепятствано от "ограничено фискално пространство", предупреди IISS.
Войната в Украйна
Докладът на IISS, публикуван, когато се навършват 4 г. от руската инвазия в Украйна, посочва, че е трудно да си представим, че войната ще приключи скоро.
"Западните оценки за руските загуби на личен състав варират, но те вероятно вече надхвърлят един милион убити или ранени“, добавя докладът.
Въпреки това "Русия е успяла да се адаптира, да се възстанови и да поддържа капацитета си".
Войната на Русия в Украйна е довела до "бърза и непрекъсната еволюция в технологиите – особено в проектирането и използването на безпилотни системи и изкуствен интелект – както и в тактиката и циклите на отбранителното производство", според IISS.
Но всяко прекратяване на конфликта ще зависи от "решенията, взети в чуждестранните столици", които "ще играят важна роля в оформянето на хода на войната".
Това е особено валидно "предвид зависимостта и на двете страни от външна подкрепа за материални средства".
Източният фланг на НАТО
Докладът на IISS подчертава усилията на НАТО да укрепи източния си фланг срещу потенциална заплаха, посочвайки нахлуването на дронове в Полша през септември миналата година.
"За съжаление на европейските въоръжени сили, (там) има недостиг на капацитет, което ги оставя неподготвени за мащабни атаки от типа на тези, с които се сблъсква Украйна", се казва в доклада.
През юни генералният секретар на НАТО Марк Рюте призова Алианса да увеличи интегрираната си противовъздушна и противоракетна отбрана с 400%.
Наричайки това "амбициозна цел", IISS заключава, че "НАТО има да извърви още път".
В момента се предприемат мерки за преодоляване на тези "недостатъци", включително водена от Германия европейска инициатива "Небесен щит", "която има за цел да запълни пропуските в противовъздушната отбрана чрез доставка на готови системи".
Към балтийските държави и Полша се присъедини и Финландия в програмата "Балтийска стена срещу дронове", обявена в началото на 2025 г.
Същите държави обявиха, че се оттеглят от ключов договор, за да могат потенциално да възобновят използването на противопехотни мини по границите си.
Амбициите на Иран "претърпяха сериозни неуспехи" след атаката на "Хамас" срещу Израел през октомври 2023 г. "и по време на 12-дневната война между Израел и Иран през юни 2025 г.", се посочва в доклада.
Ислямската република "претърпя значителни щети по ядрените си и ракетни съоръжения" по време на израелските и американските удари през юни 2025 г.
Това може да накара Иран да потърси по-тясно сътрудничество с Китай и Русия, за да възстанови капацитета си, посочва IISS.
Традиционните съюзници на Иран в Близкия изток като ливанската "Хизбула" също са отслабени от израелските военни действия.
Това повдига "сериозни въпроси дали Иран може да поддържа настоящите нива на военни разходи - и всъщност своето положение в баланса на силите в региона - докато управлява икономиката и спира гражданските вълнения".
Междувременно "отбранителният бюджет на Китай надхвърля този на по-широкия" Азиатско-тихоокеански регион, като съставлява около 44% от общите разходи в региона
Големият военен парад, проведен на 3 септември по повод 80-годишнината от края на Втората световна война, "изпрати както политически, така и военно-оперативни сигнали", смята институтът.
За първи път той публично потвърди "ядрената триада" на Пекин - въздушни, подводни и сухопътни сили.
Антикорупционната чистка в армията също не е възпряла Пекин от увеличаване на броя на набезите в зоната за въздушна отбрана на Тайван.
