ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Въз основа на анализа на публично достъпната информация изглежда разумно да се заключи, че пандемията от COVID-19 е много вероятно да е резултат от инцидент, свързан с (научно) изследване", заключава екипът на малцинството в своя доклад от 35 страници. Това заключение е в рязък контраст с тези на други панели, включително от Световната здравна организация и американските разузнавателни агенции, които смятат зоонозния скок (преминаването на вируса от животни към хора) за по-вероятен или остават неутрални предвид липсата на преки доказателства за произхода на вируса.
Сенатор Ричард Бър, който е високопоставен член на комисията на Сената по здравеопазване, образование, труд и пенсии, пише в препратка към доклада, че заедно с председателя Пати Мъри и служители за надзор на малцинствата са прекарали 15 месеца в преглед на научни изследвания и интервюиране на експерти. "Целта е да предоставим по-ясна картина на това, което знаем досега за произхода на SARS-CoV-2, така че да можем да продължим да работим заедно, за да бъдем по-добре подготвени да реагираме на бъдещи заплахи за общественото здраве", пише Ричард Бър.
В доклада сенаторът припомня, че от 3 януари 2020 година Китай официално е забранил публикуването на каквато и да е информация за вируса без тя да е преминала през одобрението на официален Пекин. "Тези ограничения са в сила и днес, затова всяка информация за пандемията от правителствени източници трябва да се разглежда, като се вземат предвид тези условия", пише в доклада Бър.
В доклада се припомня, че вирусите с естествен произход от животни са често срещани. Между 60 и 75 на сто от вирусите в човешката популация се смятат именно за такива. Като пример се дават и първия вариант на SARS (ТОРС), както и Близкоизточния респираторен синдром MERS. В документа обаче се припомня, че ако вирусът е тръгнал от прилеп и е достигнал до човека, 3 години след началото на пандемията няма доказателства, че COVID-19 е засечен в друго животно преди избухването на заразата през 2019 година. Тоест, липсва характерното разпространение на зоонозен вирус, който прескача не само в един вид.
В доклада се откриват съществени разлики спрямо предишни зарази със зоонозен произход. Например фактът, че проби от повърхности, събрани между януари и март 2020 г. на пазара за морски дарове в Хуанан, откъдето се смята, че е тръгнала заразата, са дали положителен тест за SARS-CoV-2.63. Според презентации, направени пред Световната здравна организация (СЗО) от правителствени служители и учени на Китай в началото на 2020 г. обаче, нито едно от животните на пазара не е дало положителна проба за SARS-CoV-2. "Това би било съществена разлика от множество прецеденти от предишни естествени зоонозни разпространения. Например, откриването на заразени палмови циветки по време на епидемията от SARS и заразени пилета и други птици, отглеждани във ферми по време на многобройни огнища на инфлуенца по птиците, показват модел, при който се очаква да присъстват заразени животни на мястото на първоначалното масово разпространение на зоонозите", се казва в документа.
Случаи на предаване на SARS-CoV-2 от човек на животно са довели до идентифицирането на редица видове бозайници, податливи на вируса, които се продават на пазара за морски дарове в Хуанан, включително норки, лисици и миещи мечки. От тях, обаче, норката е единственото промишлено отглеждано животно, за което е доказано, че може да предаде SARS-CoV-2 на хора с документирани случаи на заразени селскостопански работници със специфични за норките варианти на SARS-CoV-2. Китай е най-големият производител в света на отглеждани във ферми норки, миещи мечки и лисици. Условията в тези ферми са лоши и представляват идеална среда за разпространение и разпространение на зоонози вируси като SARS-CoV-2. Поради това, учените очакват този коронавирус да стане ендемичен в редица популации на диви животни, включително норки, елени и лисици. Китайски служители обаче все още не са докладвали нито една инфекция със SARS-CoV-2 в отглежданите във ферми или популации от диви норки, миещи мечки или лисици. Китайски учени са докладвали на СЗО и че не са открили нито един случай на животно, заразено със SARS-CoV-2 преди избухването на COVID-19 пандемията.
"Въз основа на наличните доказателства Ухан е единственото място, където SARS-CoV-2 се е разпространил сред хората. В случая с коронавируса, след като неидентифицираният източник прехвърли SARS-CoV-2 към човешката популация, предаването спира. Това е в противоречие с прецедента на епидемията от SARS от 2002-2004 година, когато заразените палмови циветки и миещи мечки продължават да предават вируса на хората. Ако пандемията от COVID-19 е резултат от зоонозно разпространение от междинен гостоприемник, се очаква вирусът да продължи да циркулира сред заразената популация на междинен гостоприемник, където да създаде резервоар за допълнително заразяване към хора и други животни – нещо, което в случая не се наблюдава", пише още в доклада.
В документа се разглежда възможността за изпускане на вируса то лаборатория, вследствие на инцидент и нарушаване на мерките за сигурност при работа с патогени. Подобни инциденти, свързани с изследвания в лаборатории в Китай, Съединените щати и другаде, са се случвали и в някои случаи са довели до ограничено предаване от човек на човек. Има поне шест случая, свързани с изследвания, включващи изпускане на първия вариант на SARS-CoV от лаборатории с висока степен на сигурност – четири в Китай и по един в Тайван и Сингапур. Пандемията от грип A (H1N1) от 1977 година, който сега е широко разпространен, се приема, че е резултат от инцидент, свързан с вероятно изпитване на ваксина в Съветския съюз или Китай.
Подобни човешки грешки, механична повреда, ухапвания или бягства на животни, неадекватно обучение, недостатъчно финансиране и натиск за резултати могат да доведат до бягство на вирулентни патогени, което би могло да доведе до възникването на пандемия от глобален мащаб, се казва в доклада.
След епидемията от SARS през 2002-2004 г. китайските власти наблягат на изследванията върху потенциални пандемични патогени, включително коронавируси. Целта е разработване на ваксини и лекарства, както и прогнозиране и предотвратяване на следващи пандемии. Ухан е глобален център за изследване на коронавирус. Институтът по вирусология в Ухан е главен изследователски институт за коронавирус в Китай. И въпреки че изследването на коронавируса е най-добре документирано поради сътрудничеството си със западни учени, много други институции в Ухан също изучават коронавируси
Изследователи предприемат широкомащабни експедиции за събиране на вируси в Южен Китай и Югоизточна Азия, където прилепите естествено носят вируси, свързани със SARS, на годишна база от 2004 г. насам. По време на тези експедиции учените събират проби от кръв, слюнка и урина на прилепи. Оттогава са идентифицирани повече от 220 коронавируса, свързани със SARS, поне 100 от които не са били публично достояние до избухването на пандемията.
Към 2018 г. Уханският институт по вирусология проявява интерес към намирането на свързани със SARS коронавируси, които използват човешки ACE2 рецептори, чрез които да навлязат в клетките – точно както прави и SARS-CoV-2 Целта на проучването е да се определи дали антителата срещу първия SARS ще ги неутрализират ефективно. Това намерение е описано в предложение за безвъзмездна помощ от март 2018 г., представено пред Агенцията изследователски проекти (DARPA) от консорциум от изследователски организации, включително Уханския институт, ръководен от базираната в САЩ неправителствена организация EcoHealth Alliance. Групата предлага да събере и проведе експерименти за генетична рекомбинация върху коронавируси, свързани със SARS, притежаващи специфични черти, което ги прави „високорискови“ за разпространение на зоонози при животни и хора.
Според предложението, ако изследователите не успеят да открият вирус с подобни характеристи, те ще манипулират ACE2 рецепторите на подобни коронавируси, за да повишат афинитета му към човешка белодробна тъкан. В крайна сметка това предложение получава отказ за финансиране от DARPA. Известно е, че местата на разцепване на фурин повишават вирулентността и увеличават вирусната репликация при птичия грип и еболата.
Подобни експерименти не са новост в Китай. През 2015 г. изследователи от селскостопанския университет Huazhong в Ухан поставят изкуствен фурин на мястото на разцепване при вируса на свинска епидемична диария (алфа коронавирус). През 2019 г. изследователи в Китай вмъкват място на разцепване на четири аминокиселини фурин в инфекциозен коронавирус, причиняващ бронхит при домашни птици. В интервю за Science, старши учен в Уханския институт разкрива, че нейният екип е заразил циветки и мишки, които експресират човешки ACE2 рецептори с химерни коронавируси, свързани със SARS. Резултатите от тези експерименти показват, че свързаните с прилепи коронавируси могат да заразят и да причинят тежки заболявания при гризачи.
В доклада се спират и на редица пропуски, свързани със сигурността в лабораториите от трето и четвърто ниво в Ухан. В документа се споменават поне 6 случая само през 2019 година, когато е имало пропуски в сигурността. Самият директор на лабораторията с най-високо ниво на защита предупреждава през същата година за редица пропуски в мерките за безопасност, докладвано е и за липса на оборудване, което да обезпечи работата на обекта. В допълнение към това в доклад от 12 ноември, 2019 година се споменава за проблем със сигурността, възникнал по-рано през годината. Очевидно случилото се е било достатъчно сериозно, за да накара Китайската академия по биосигурност да проведе специално учение, водено от висш служител, предал на служителите "важни устни и писмени инструкции" от лидерите на Китайската народна република, свързано със "сложната и сериозна ситуация, пред която е изправена биосигурността". На същото обучение заместник-директорът на Уханския институт е напомнил за "тежките последствия, които могат да възникнат от скритите опасности пред безопасността, като е подчертал, че стандартите за сигурност трябва да се спазват".
В документа се поставят въпроси и относно работата на китайските власти по изобретяването на ваксина. Според данните, АстраЗенека (AstraZeneca) и Джонсън и Джонсън (J&J) разработват своите продукти изключително бързо, като ваксината на Оксфорд достига до Фаза 1 за 103 дни, а тази на американската компания – за 185 дни. В същото време китайските учени са готови за първата фаза на аналогичната ваксина, базирана на аденовирусен вектор, за едва 67 дни. Затова в доклада се поставят два основни въпроса – с какви технологии и знания са разполагали китайските учени и кога разработчиците в Китай са разполагали с генома на SARS-CoV-2, дали това е било преди 11 януари 2020 г., когато той е официално публикуван?
В заключение, сенаторите са категорични, че е необходима повече информация, за да се стигне до по-точна и евентуално окончателна теория за произхода на SARS-CoV-2 и как започна пандемията от COVID-19. "Правителства, лидери, служители на общественото здравеопазване и учени, участващи в справянето с пандемията COVID-19 и работещи за предотвратяване на бъдещи пандемии, трябва да се ангажират с по-голяма прозрачност, ангажираност и отговорност в своите усилия. Въз основа на анализа на публично достъпната информация се явява основателният извод, че пандемията от COVID-19 е по-вероятно резултат от инцидент, свързан с изследване в лаборатория. Нова информация може да промени тази оценка. Въпреки това, хипотезата за естествен зоонозен произход вече не може да се ползва с презумпцията за точност", пише в доклада.
