Доктор Неделя Щонова разкри тайната на щастието и как да накараме фонтаните да запеят в душата ни
Последвайте ни в Google News Showcase
Известната от малкия екран доктор Неделя Щонова разкри тайната на щастието и как да се стараем да го постигнем. Докторката е модерирала семинара у нас на Боб Дойл - ветеран сред мотивационните учители, композитор, писател и създател на „Богатство отвъд причините“, който с програмата си „Живот без ограничения“ има многобройни фенове по целия свят, тя разказала следната история:
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Салата от глухарчета и ядливи цветя.
Днес модерирах семинара на Боб Дойл в България и разказвах за нещо, което сега ще споделя тук. Мисля, че е важно.
През 2014 година големият американски актьор Робин Уилямс се обеси.
Животът му изобилстваше от награди - „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля - участие във филма „Добрият Уил Хънтинг“, две награди „Еми“, шест награди „Златен глобус“, четири награди „Грами“. Той е на 13-то място в списъка "100 най-големи комици за всички времена", през 2009 година е отличен като Легенда на Дисни.
Кралят на комедията, признат за “най-забавния човек на света” се обеси в дома си в Калифорния.
Защо?
Деменция с телца на Леви, Паркинсон, болест на Алцхаймер?
Възможни причини.
Но в Лос Анджелис Тони Робинс ми разкри истинската причина:
- Успехът, постиженията и парите нямат нищо общо с пеещите фонтани в душата. Различни Галактики са. Да ти дъха на щастие в сърцето е нещо, което иска дълбока, осъзната, самостоятелна, вътрешна работа. И не е свързано с награди, пари, кариера, почести, постове, Aston Martin-а и хайвера.
Чиста радост, усещане за вътрешно щастие, духовно богатство, необятен покой, благодарност - това е резултат от вълшебния свят ювелирно изкуство, което ние невидимо творим.
Вътре в себе си.
Със себе си.
Роби беше всичко – доктор, летец, вълшебен дух, бавачка, професор, президент, Питър Пан. Винаги разсмиваше и забавляваше.
Публиката.
Другите.
Външния свят.
Хорските очаквания.
Но той самият никога не се погрижи за собствената най-фина енергия.
Никога не се погрижи за крилата, светлината и цветята в собствената си душа.
Тя го болеше. Но той не чуваше, не обръщаше внимание. Беше зает с това, да радва другите. Депресията го разби на хиляди самотни болки, които един ден скъсаха язовирната стена.
Затова е важно...
Да се завръщаме при душата си, да я оглеждаме, изкъпваме, стопляме, подреждаме.
Дълги години съм живяла в Африка, Мозамбик. В Мапуто видях интересно измерение на бедността - въпреки, че обядваше само салата от листа, глухарчета и ядливи цветя, Абу бе винаги щастлива и усмихната.
В щастието няма стандарт.
И е хубаво, не да поддържаме ядливите цветя и люляци живи от влагата в очите. Ами да ги отглеждаме като съвършено разлистени вътре в нас.
За да огрява Слънчо душата, трябва дълбока вътрешна работа.
Дай, Боже, всекиму!
