Дометиан с 600 страници досие и псевдоним „Добрев“

Видинският владика работил в Първо, Трето и Шесто управление на ДС, клеветил „братята“ си

Един от считаните за най-прилежни духовници – Видинският митрополит Дометиан, има  над 600 страници агентурно досие, разкри Offnews. Oт 1970 г. владикаta е работил за Първо, Трето и Шесто управление на ДС. Агентурният му псевдоним бил „Добрев”. В началото духовникът е спряган като „кандидат-агент”, но скоро вече е приет в средите на службите и се утвърждава като сериозен кадър на ДС. Работата му била ценена, понеже по онова време Дометиан е секретар на Светия синод. Самият той охотно се съгласил да бъде част от ДС. „Впечатленията са ми, че „Добрев” се отзовава на желанието ми за контакт с все по-голяма охота”, докладва водещият случая офицер. Дометиан е имал задачата да запознава службите със срещите и разговорите на българските духовници с представители от чужбина. Поощряван е да „проявява интерес към новите лица“, които пристигат в синода. Така например той е докладвал за църковни и дипломатически делегации от цял свят, в това число и Америка. Писал е доноси за различни пътувания на българското духовенство в Египет, Израел, Букурещ. Интересни са били и срещите с кубински граждани, които се утвърдили като приятели на България и българския народ. Дометиан е заставян внимателно да проучва чуждите граждани, които патриарх Максим познава. Секретарят на висшия клир е запознавал службата с настроенията на чужденците към нашенците – за отношението към Българската православна църква и държавата. Дометиан старателно е докладвал за редица лица, които по един или друг повод са минавали през дверите на българския синод. Давал е и сведения за българи емигранти. Водил си е бележки за адреси и дейности на българите зад граница, прояви, намерения, планове, отношение към Църквата и пр. Дометиан е бил запознат със заминаването на някои митрополити, сред които Калиник и Натанаил, в Зографския манастир. Духовникът е „подшушнал“ на тайните служби, че Галактион шикалкавил, за да не замине и той за Света гора. Дометиан не остава длъжен на приятеля си Калиник, за когото пише, че е хванат в непристойна за духовник ситуация („в неудобно положение с жена“). За разлика от сведенията на Калиник пък, който описва патриарх Максим като „себичен”, Дометиан изтъквал добрите черти на главата на Българската православна църква. В едно от сведенията ръководителят на Видинския владика пише: „Особено ласкаво се изказа за патриарха, за отношението му към хората, за мъдростта, способностите и работоспособността му. Карал се само когато това било неизбежно”. По-късно обаче агент „Добрев“ донасял, че патриарх Максим често не бил съгласен с държавни назначения. Много пъти главата на Църквата дори се противил, ако държавни органи се разпореждат с духовните дела. Въпреки че Дометиан прави впечатление на изключително последователен и отдаден в доносите си агент, разкритията му са смятани за бедни на ценни данни. Затова духовникът е бил порицаван, че „непълно и не винаги е информирал службата”. ДС е смятало, че Видинският владика не е бил „задоволителен” като агент. За митрополит Амвросий пък Даметиан се изказва ласкаво, като подчертава, че той е принципен човек, „пламенен в своите чувства и мисли”.