Последвайте ни в Google News Showcase
Ведомственото НПО на Иво Прокопиев „АЕЖ – България“ написало донос против Петьо Блъсков.
Възмущава се, че културният министър Боил Банов предлага да бъде удостоен с орден „Кирил и Методий“ покрай 70-годишния му юбилей.
„Въпросното предложение обижда всички онези учители, преподаватели, автори, хора на изкуството, поети, писатели, музиканти, художници, учени, които са естествените носители на подобно високо държавно отличие“, казват наемниците на Прокопиев.
И още: „Вестник “Труд” на издателя Блъсков се утвърди като медия, даваща трибуна точно за подобни очернящи кампании срещу активисти, борещи се за съдебна реформа, за защита на околната среда или срещу езика на омразата…“
И най-железният довод: „Труд“ бил осъден от Емил Джасим.
Това е оня, който нарече Левски „ла.но“.
Последният аргумент ме доразби. Но пък той е особено илюстративен за характеропатиите на джендър-журналистиката, нахално опакована като „европейска“.
Всъщност на Блъсков трябва да му връчат орден дори само заради това, че разобличи Джасим, който опитва да подмени историята ни. Но как да го проумеят хронични българофоби и мизантропи?
С Петьо Блъсков не си говоря от години. Нямам поводи да го харесвам, особено след като си позволи да ме обсипва с квалификации и обиди, след като пусна пасквил срещу баща ми по темата „Трендафил Акациев“ и след като се заяде на дребно с брат ми и го даде на прокурор за някаква нивичка.
Това са обаче лични съображения. Пяната на времето ще ги отмие. Ако си нормален човек, ако си обективен, ако притежаваш памет (толкова дефицитна напоследък!), няма как да зачеркнеш явлението „Блъсков“ от българската публичност. Няма как да забравиш, че именно той основа първата частна пресгрупа, легендарните вестници „168 часа“ и „24 часа“, а после „Монитор“ и „Телеграф“. Няма как да забравиш, че той изкова стандартите на модерната журналистика.
Всички сме „минавали“ през пресгрупата и сме се учили на занаят оттам. Може да не харесваш Блъсков, но не може да не му признаеш таланта.
Всъщност – може, ако си напълно зомбиран.
Някак лично засегнат се почувствах, че безполезни анонимници, даянещи на грантове от чужбина, с една комсомолска декларация зачеркват цялата кариера на Петьо Блъсков. Зачеркват и част от общата ни скромна история.
Ирина Недева, Иван Радев, Камелия Иванова, Мария Черешева, Илия Вълков, Росен Босев…Управителният съвет на АЕЖ...
Кому изобщо са познати тези имена, що за самочувствие да ругаят известен издател с плеяда утвърдени и четени вестници зад гърба си? Какъв е приносът им за журналистиката, какво са изработили с двете си ръце, знаят ли какво е да създадеш собствена марка, да я утвърдиш на пазара сред безпощадната конкуренция, че и да я оставиш в историята?
Тъпо е, много е тъпо. Не е въпросът в Блъсков, а в разпасаността на агресивната посредственост, в манталитета на новите трибунали, в менторския тон на комплексираните неудачници, изживяващи се като стожери на морала.
С орден или без, мразен или харесван, Блъсков го знаят всички. Всеки ден е на фронта с лицето и биографията си. Зад себе си е оставил нещо. Няма идеални между нас, няма безгрешни.
Но вие кои сте?
