Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": Злобата на деня подменя дневния ред на България
Последвайте ни в Google News Showcase
Официалното представяне на Националния план за възстановяване и устойчивост предизвика слаб обществен и медиен интерес, но агресивна критика от страна на политически опоненти на правителството. Презентацията на вицепремиера Томислав Дончев от 30 октомври 2020 г., която трябва да постави началото на обществена дискусия по документа през следващите два месеца, може да бъде омаловажена от липсата на информираност и от „злобата на деня“.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Българската програма трябва да осигури на страната ни възможност за достъп до изключително значим за нашите условия публичен ресурс, който да бъде инвестиран в преодоляване на последиците от пандемията и устойчиво развитие през следващите поне шест години. България е част от този уникален процес, започнат от Европейската комисия чрез инструмента „Следващо поколение Европейски съюз“ и има възможност не само да „усвои едни пари“, а да инвестира в стратегическо развитие. Но за да се случи това, към предложенията на правителството през следващите два месеца на сайта: www.nextgeneration.bg гражданите, както и експертите трябва да изразят своята активна позиция.
Както след представянето на самата инициатива „Следващо поколение ЕС“ на 27 май 2020 г. от председателя на Европейската комисия, така и през изминалите месеци европейският дневен ред на България бе компрометиран от вътрешнополитическо противопоставяне и амбиции за власт. Разбирането за значението на този документ и преди всичко на включените в него основни групи от проекти е критерий за степента, в която българските граждани са в състояние да разпознаят своя собствен интерес. Но това означава на европейското финансиране да не се гледа като на потенциален източник на облаги, а отношението към развитието на страната ни да не се свежда до това кой е на власт.
Първите политически реакции към националния план бяха сходни, макар и формално идващи от различни части на политическия спектър. От БСП заявиха, че това била тяхната „Визия за България“, само че преписана две години по-късно. „Демократична България“ заяви, че това са „шаблони и клишета“, които трябва да прикрият опити за присвояване от обществени поръчки. В същия стил бе и реакцията на „Републиканци за България“, които поставиха въпроса за това „къде са хората“ в този план и отново изразиха подозрения спрямо обществените поръчки.
Всъщност, който и да дойде на власт, по необходимост ще трябва да организира и провежда обществени поръчки просто защото така се управляват публичните финанси. Проблемът не е в поръчките, а в онези, които се опитват да се възползват по незаконен начин от разпределяните чрез тях публични средства. Това е престъпление, а не норма. Поне в модерните европейски държави е така.
Поне две следващи правителства ще трябва да изпълняват този план. Именно затова изглежда, че прибързаните и негативни реакции на отделни партии говорят по-скоро за това, че те не очакват да попаднат в тях. Но, изглежда, че за българските политици целият хоризонт на европейския дневен ред на България се свежда до това не как ще бъдат инвестирани европейските средства (които са и на българските данъкоплатци!), а кой ще ги управлява. Като че ли дори амбицията за предизвикване на предсрочни избори и назначаване на служебен кабинет имаше същата цел – да бъдат планирани „от нас“ и „усвоени едни пари“. Сега, когато правителството има конкретен план за инвестиции във възстановяване и развитие, се оказва, че няма готовност за смислен политически дебат по неговите приоритети.
Четирите основни стълба, около които е структуриран планът, очертават сферите, в които България планира да инвестира европейските средства, за да преодолее последиците от пандемията и осигури устойчиво развитие през следващите години. Пред това предизвикателство са изправени всички държави членки на ЕС, които в следващите седмици трябва да подготвят и защитят своите проекти пред Европейската комисия. Упражнението е трудно, защото неговият резултат трябва да се впише едновременно в общата рамка на европейските програми и проекти и в същото време да отразява в максимална степен специфичните потребности от възстановяване и развитие пред всяка европейска страна.
Двата основни процеса, спрямо които е адресирана европейската политика, са Дигиталният преход и т. нар. Зелен пакт. Развитието на новите информационни и комуникационни технологии, дигиталното общество и изкуственият интелект ни налагат все повече да се адаптираме към тях. В същото време Зеленият пакт е въпрос на европейска политическа воля, чиято реализация зависи от самите нас. Именно затова съчетаването на политики, ориентирани към тези два основни приоритета, е предизвикателство пред стратегическото планиране във всяка страна.
В тази сложна рамка българският план поставя акцент върху Зелена България, към която ще бъдат насочени 37% от средствата, които страната ни успее да защити. Тук приоритет е устойчивото управление на природните ресурси на страната. Вторият по значимост стълб е определен като Свързана България, в който би трябвало да бъдат съсредоточени 22% от всички привлечени средства. Тук на преден план са изведени транспортната и цифровата свързаност, както и насърчаването на местното развитие. Към тези два приоритета ще бъдат насочени повече от половината от всички допълнителни средства, на които ще може да разчита страната ни през следващите години.
Към другите два стълба – Справедлива България и Иновативна България, ще бъдат насочени съответно 21% и 20% от общите привлечени средства. Ако Справедлива България адресира преди всичко сферата на социалната политика и повишаването на качеството на публичните услуги, то при Иновативна България приоритет са образованието и изграждането на икономика, основана на знанието и интелигентния растеж.
Както и при всеки друг планов и стратегически документ, и тук въпросът не е само в избраните цели и приоритети, а в синергията между усилията и ресурсите, насочени към тяхното постигане. От това зависи дали България не само ще успее да защити и да реализира успешно предвидените в плана политики, но и доколко те ще успеят трайно да подобрят качеството на живота на българските граждани. Но това е друг разговор, в който очевидно, поне засега, българските политици не желаят да участват.
Остава да разберем дали самите граждани и експертите са готови да водят този дебат, или за всички ще се окаже по-лесно да продължат да потъват в злобата на деня.
