Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": Майките, Сестрите и Лелите на Мая Манолова
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Два характерни профила се открояват сред групите за натиск, корпоративните и партийните ядра на продължаващите протести, които все повече губят гражданския си облик. От една страна, това са опитите за окупиране на обществени сгради, а от друга – използването на експертния дебат като пространство за реализиране на протестни действия. И двата са свързани с бившия омбудсман на републиката Мая Манолова. И двата заслужават внимание, тъй като представляват сами по себе си предизвикателство към легитимния публичен ред.
Когато инициативата „Системата ги убива“ бе лансирана за първи път, тя предизвика обществен отзвук, но сравнително бързо се превърна в нещо различно. Преди всичко името бе променено на „Системата ни убива“, а в нейния център бяха поставени вече не хората с увреждания, а „майките на деца с увреждания“. Към вече познатите символи на протест се добавиха черни знамена и балони, както и един човешки скелет в инвалидна количка, който „водеше“ всяка поредна инициатива. Тогава бе организиран и първият палатков лагер пред Народното събрание.
Тогавашният омбудсман Мая Манолова се ангажира не само с представителството на техните интереси, но и с подготовката на проект, който след това се превърна в Закон за личната помощ. Приемането на този закон забави, а след това подложи на натиск цялостната реформа в сферата на социалната политика, която трябваше да реализира Закона за социалните услуги.
След като напусна поста омбудсман, без да завърши мандата си, за да се кандидатира за кмет на София, Манолова се ангажира и с протестите на медицински сестри. В началото на март тази година те успяха да се барикадират в Народното събрание, при необяснимата пасивност на служителите на реда. Доколкото протестите на Сестрите постигнаха конкретен резултат, те останаха по-скоро в ролята на спомагателна група за натиск.
Ако проблемът не бе толкова сериозен, бихме могли да кажем, че предстои да се появят и Лелите на Мая Манолова, които да се наредят до Майките и Сестрите. Но, за съжаление, става въпрос за постепенното установяване на модел на действие, който се основава на открита провокация срещу гражданския характер на протеста и с европейската култура на гражданска изява като цяло.
Извеждането на преден план на Майките се превърна във форма на емоционален шантаж. Родителите на хората с увреждания у нас живеят трудно не само заради липсата на достатъчно финансови средства. Никой от тях не възприема своето дете като скелет в инвалидна количка. Всекидневните трудности, с които се сблъскват тези хора, са определени от липсата на обществено разбиране, съпричастност и подкрепа. За съжаление, най-често мнозинството от хора предпочита да изрази съжалението си, но да не вижда край себе си хората с увреждания. Доминиращата позиция е, че това би трябвало да бъде грижа на държавата. Затова и протестите на Майките получиха обществен отзвук и подкрепа до приемането на закона. Но социалната изолация и бремето на болестта не могат да бъдат преодолени с траурни шествия по столичните улици. Използването на тяхната драма за политически цели е напълно неприемливо.
През изминалата седмица за пореден път Майките бяха ангажирани в показна акция, която имаше за цел да се барикадират в сградата на Народното събрание по модела на Сестрите. Целта на тази акция бе да бъдат създадени шокиращи снимки и кадри, които да бъдат използвани за кампанията в чуждестранните медии срещу България. Междувременно макабрената символика на Майките бе допълнена от сегашните протести с бесилка, червена боя и ковчег. Този тип символи не са част от европейската култура на протест, но българското общество демонстрира за пореден път изключително високата си търпимост (а не толерантност!) към подобно поведение.
Втората форма на изява е свързана с претенцията за експертиза в областта на изборното законодателство. Когато Манолова имаше възможност като заместник-председател на Народното събрание да окаже съществено влияние върху Изборния кодекс, това доведе например до закупуването на повече от 14 000 фотокопирни машини, за всяка от избирателните секции в страната. Аргументите тогава бяха свързани с това, че всеки наблюдател или застъпник трябва да може да получи в края на изборния ден копие от протоколите на секцията. Вече никой не знае какво се случи с тези фотокопирни машини. В същото време Манолова категорично отхвърли предложението за изграждане на регионални преброителни центрове, които ефективно биха прекратили възможността за въздействие върху избирателите в малките населени места.
По време на местните избори в София бе реализиран мащабен опит за оказване на въздействие върху избирателите чрез работата на социологическите агенции в изборния ден. Бяхме свидетели на координирани действия, които доведоха за първи път от много години у нас до появата на т. нар. скрит вот в подкрепа на Мая Манолова, до отказ на избирателите да заявят своя избор пред изследователите. Това може да бъде само резултат от провеждането на кампания, основана на създаването на страх, на представата за заплаха по отношение възможни последствия за онези, които са подкрепили Манолова. Това бе своеобразно продължение на „аферата Костинброд“, което няма нищо общо с демократичните принципи за водене на предизборна кампания.
Днес Манолова търси отново възможност за изява чрез темата за изборните правила, с акцент върху въвеждането на машинно гласуване. Машините могат да намалят броя на грешките при гласоподаването, но не и да окажат съществено влияние върху останалите групи от проблеми, довели до трайната тенденция на спад в доверието към изборния процес като цяло. Въпреки всичко протестите се опитват да наложат разбирането, че въвеждането на машинното гласуване е единствената гаранция за честност и прозрачност на изборния процес.
Двете фигури на протестно поведение – чрез групите за натиск на Майките и Сестрите, както и чрез претенциите за експертно участие в работата на парламента, очертават профила на съществена провокация към обществения ред. От една страна, това е по-скоро злоупотреба с право и излагане на риск на живота и здравето на деца и хора с увреждания, а от друга – опит за оказване на натиск и компрометиране на законодателния процес чрез подлагане на съмнение на неговата легитимност. Използването на това съчетание за конкретни политически цели обезсмисля както каузата на хората с увреждания, така и съдържателния дебат за честността на изборния процес.
