ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Разговорите на Румен Радев с различни хора и организации, представени гръмко на сайта на президентската администрация като: „… консултации на държавния глава за провеждане на предстоящите парламентарни избори“, всъщност нямат институционален характер. Единственото право и задължение на президента е да насрочи дата на изборите, която да не е по-късно от 60 дни преди провеждането на самите избори. С това ролята на държавния глава в процеса на подготовка и провеждане на изборите се изчерпва. Именно затова провежданите разговори нямат институционално значение, но се превръщат в подходящ фон за внушаване на недоверие в изборния процес.
Представяйки срещите и разговорите си като „консултации“, Радев създава впечатлението, че от неговото мнение или оценка зависи нещо. Единствената тема, по която той би трябвало да проведе консултации, бе за датата, на която да насрочи изборите за Народно събрание. В провежданите разговори обаче той обсъжда всички други въпроси освен единствения, по който би трябвало да бъде консултиран. Това трябваше да се случи, преди в началото на декември да заяви, че е готов да насрочи датата на изборите за първата възможност – 28 март. Остава да разберем каква всъщност е целта, която преследва Радев с организирането на този спектакъл.
Провежданите разговори на „Дондуков“ 2 са аранжирани така, че да създават впечатлението за някаква форма на контрол от страна на държавния глава към институциите, отговорни за подготовката и провеждането на изборите. Търсено е впечатлението, че институциите „са привикани да дадат отчет пред президента“ за това, как подготвят изборите. Подборът и последователността при тези срещи също имат определящо значение за жанра на спектакъла, който ни се представя. Срещата с Обществения съвет на Централната избирателна комисия, преди да бъде проведена самата среща с институциите, които имат пряко отношение към изборите, целеше да създаде представата за необходимостта от засилено обществено внимание към дейността на институциите. Провеждането на срещата с ЦИК и държавните институции, ангажирани с осигуряването на гласуване чрез „технически устройства за машинно гласуване“, бе организирано една седмица, преди да бъде финализирана процедурата по сключването на договора с избраната фирма доставчик, както и преди институтите да са оповестили методиката за определяне на съответствието на тези устройства с изискванията на условията на възложителя. Тази цел бе постигната – в следващите си срещи Радев многократно повтаряше, че няма готовност да му бъдат дадени отговори на тези въпроси.
Същото се повтори и при срещите с т. нар. извънпарламентарни партии. При тях Радев продължи да повтаря, че се стреми да бъде повишено доверието в изборния процес, продължавайки да внушава недоверие към институциите, които са отговорни за изборите.
Цялата тази кампания (тъй като става въпрос именно за целенасочено действие) няма никакви правни или институционални основания. Тя е провокация към институционалната среда и отговорността на всяка от институциите при подготовката на изборите. В нея намериха място както политически формации, които са разследвани за злоупотреба с финансиране на изборите, така и хора, които едва преди дни заявиха, че се канят да се явяват заедно на предстоящите парламентарни избори. В пряка връзка с това и темите, които Радев формулира в началото на всяка от срещите, звучат все по-неадекватно не само спрямо неговите реални правомощия, но и за всеки, който разбира поне нещо от изборен процес и неговата организация.
Още по-смущаваща е избирателната полупрозрачност на тези срещи. Проблемът е изключително сериозен и се задълбочава, тъй като, от една страна, Радев твърди, че е необходима прозрачност в организацията и провеждането на изборите, а от друга, публикува само първите няколко минути от разговорите, които провежда. Публикуваните „потпури от срещи с президента“ са на фейсбук страницата на Радев, а не се излъчват на страницата на президента. При тези условия приключването на „откритата част“ от разговорите слага край на каквато и да е идея за прозрачност. Ако Радев наистина искаше да допринесе с нещо за повишаването на информираността на българските граждани относно подготовката на изборите, пълните стенографски протоколи от тези срещи трябваше вече да бъдат публикувани на интернет страницата на президентската администрация. По всичко изглежда, че това няма да се случи. При тази избирателна полупрозрачност всъщност става въпрос за всичко друго, но не и за легитимен институционален процес на консултации.
Заявката за провеждане на „консултации с парламентарно представените партии“ също изглежда неадекватна. В нарушение на Закона за Консултативния съвет за национална сигурност Радев не е свиквал редовно негово заседание от една година. През тази една година имаше редица теми, по които държавният глава би трябвало да търси съгласие и да насърчава диалога между властите за постигане на ефективни решения. Радев избра да се конфронтира с всички власти и да обезсмисли напълно ролята на КСНС. При отказа му да използва конституционално предоставените му възможности провеждането на някаква серия от разговори, определяни като „консултации“, всъщност няма значение.
Радев обяви след срещите си с т. нар. извънпарламентарни партии, че има „консенсус за законодателни промени“. Всъщност приемането на законодателни промени зависи само от позициите на партиите, които са в Народното събрание, а не на онези, които или все още не съществуват, или са застрашени от заличаване от съда. Това е първият акцент, който се стреми да лансира Румен Радев – необходими са законодателни промени, които ще се извършат в последния момент в Изборния кодекс, които на свой ред биха дали основания за поредни критики към България.
Вторият акцент в тази кампания е „липсата на политическа воля на държавата и готовност на институциите“ за провеждане на изборите. Въпреки че до момента няма никакви основания за подобни твърдения, Радев повтаря все по-настойчиво тази теза при всяка своя следваща среща.
Третият акцент е в „необходимостта от независим одит“ на техническите устройства, който да бъдел реализиран и от политически партии и граждански организации наред с оценката на официалните държавни институции. Радев достигна и по-далеко, заявявайки, че ако някоя от тези организации има „своя методика“, тя би трябвало да може да я приложи по отношение на мишините, за да има гаранции, че те няма да станат предпоставка за „машинации“.
Разбира се, в ролята на самостоятелен акцент в тази кампания се извежда темата за „здравния протокол“. Чуха се упреци, че той не е готов, че няма готовност за неговото представяне, независимо от това, че ЦИК заяви, че ще го публикува в момента, в който има определена дата за избори, което е отговорност на президента. В противопоставянето между управлението на здравния риск и гарантирането на политическите права на българските граждани също е заложен капан, който би трябвало да предизвика недоверие и съмнения.
Румен Радев води паралелна кампания на незапочналата предизборна кампания за парламентарния вот. Тя би могла да окаже въздействие върху общия климат, в който ще се проведат изборите. Доколко подобна тактика може да успее, зависи само от българските граждани.
