Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": Радев без втори мандат, ако не играе по свирката на Слави
Последвайте ни в Google News Showcase
Целта на ИТН е разрушаването на установилата се през последните тридесет години система на политическо представителство. „Изчегъртването на ГЕРБ“ е просто клише, превърнало се в удобен повод. Това е средносрочен проект. Той разчита на мъглявото очакване за някаква радикална промяна, което споделят неговите избиратели. Засега ИТН не разполага с мнозинство, което да му позволи да приведе в действие намеренията си. И все пак в 45-ото Народно събрание беше направена първата стъпка с промените в Изборния кодекс. Целта отчасти беше постигната. По-възрастните и нискообразовани избиратели, гласуващи в секции с над 300 избиратели, не излязоха да гласуват. На свой ред в по-малките секции бяха запазени съществуващите мрежи за контролиране на вота и натиск върху избирателите. Това показа, че никой не е имал намерение да противодейства на политическата корупция, а по-скоро да я използва в своя полза. По този начин на практика бе въведен ценз, който заедно с ударното увеличаване на броя на секциите в чужбина позволи на партията да постигне по-добър резултат, макар и само с 92 815 гласа повече от 4 април.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Публичното поведение на представителите на тази продуцентска компания-партия е в унисон с нейните цели. То може да бъде определяно като арогантно или невъзпитано, но това не е въпрос само на липса на домашно възпитание. Болшевишкият стил на поведение на това малцинство е умишлено търсен израз на неговата мисия.
Именно затова представителите на тази формация нямат никакво намерение да се съобразяват с правилата или очакванията на останалите политически субекти. Още повече че в средносрочен план, ако техният проект се окаже успешен, останалите партии, особено т. нар. „партии на протеста“, би трябвало постепенно да изчезнат.
Отношението към журналистите е изключително показателно. В представите на ИТН журналистите са посредствени и продажни. Още повече когато отделни журналисти си „позволяват“ да изразяват съмнение в техните намерения. Това е част от цялостната представа, налагана последователно от сценаристите на „Шоуто на Слави“, в която прозрачност и отчетност не се дължат на обществото чрез медиите, а единствено и само през един център на власт, олицетворяван от самите тях. Това е популистко движение, което не само желае да управлява, а иска да промени самите принципи на държавно управление, привеждайки ги в унисон със собствените си представи за власт.
Пропагандното клише за „партиите на протеста“ или на „промяната“ механично включи ИТН в групата на ДБ и ИСМВ, но всъщност това не е така. ИТН не е част от фалшивата опозиция „статукво – промяна“. Това е директна претенция за власт, която няма никакво намерение да споделя отговорностите за управлението с останалите. Заявките на шоуто показват много ясно, че те самите не се възприемат като част от подобна политическа група. Те превърнаха протестите в медиен продукт и по този начин, без да имат пряко отношение към тях, на 4 април успяха да привлекат по-голям брой избиратели, отколкото ДБ и ИСМВ, взети заедно. Резултатите на 11 юли показаха, че тази тенденция се запази. Лидерската позиция на ИТН в това пространство им позволява да налагат своите правила, пренебрегвайки демонстративно останалите две формации като възможни партньори в парламента.
Предизвикателството към парламентарната демокрация е очевидно. Според ИТН в този си вид тя вече не е необходима. За съжаление, по един или друг начин подобно разбиране се споделя в едно общество като българското, в което парламентарните принципи и демократичните ценности продължават да бъдат все така формално споделяни, но без своя трайна и устойчива основа. Като всеки популистки проект ИТН следва доминиращите представи в общественото мнение, а те подкрепят по-скоро авторитарен модел на управление. Гражданската политическа култура у нас е все още твърде крехка, за да определи цялостното отношение към подобен тип властова претенция. Обявявайки се за последна инстанция на истината и морала, сценаристите всъщност отговарят на очакването за смяна на фигурите, представляващи властта, а не на модела на управление. Но този проект ще се опита в максимална степен да се възползва от обществените настроения, за да направи следваща стъпка в сценария за разрушаване на системата на политическо представителство.
В Италия популисткото движение „Пет звезди“ се съюзи със Северната лига и успя да разруши съществуващата партийна система. В Испания, „Подемос“ направи сходна заявка, но липсата на силен съюз на корпоративни интереси зад него не му позволи да завърши започнатото. В Гърция „Сириза“ успя да изиграе подобна роля. „Алтернатива за Германия“ успя да подложи на силен натиск партийната система, но в крайна сметка от това се възползваха „Зелените“. В Западна Европа избирателите успяха постепенно да преодолеят националпопулизма и провокациите на различни радикални движения, докато ние тепърва навлизаме в този период.
Все по-ясно очертаващата се амбиция на ИТН може да се превърне в проблем пред плановете на Румен Радев. Въпреки че и двата сценария имат за цел да променят формата на държавно управление, те не са пряко свързани един с друг. Докато това е удобно за ИТН, те ще създават представата, че подкрепят Радев, но ако той се опита да съсредоточи властта в своите ръце, ще се сблъска с много сериозен отпор. За известен период от време двата сценария ще се развиват паралелно, като ИТН ще търси всяка възможност да се възползва от амбициите на Радев, както направи това по повод на протестите от 2020 г. Но сценарият на сценаристите е друг и ако Радев се опита да му противодейства, няма да получи втори мандат.
Общата тема, която интересува в еднаква степен както ИТН, така и Румен Радев, е установяването на контрол върху съдебната власт. По тази тема двата сценария ще обединят усилията си. Служебният кабинет започна атаката под егидата на Радев, а ИТН ще води тази битка през парламента. Това е и първият приоритет, който ще следват техните депутати. Формално това съвпада с намеренията на ДБ и ИСМВ, но целта на ИТН не е само смяната на главния прокурор. Без установяване на контрол върху съдебната власт сценарият на ИТН няма да може да се реализира. Именно затова, един от въпросите в техния референдум беше за пряк избор на главния прокурор от гражданите – нещо, което би го превърнало в политическо лице, а с това и в част от сценария за смяна на модела на държавно управление.
Най-важният въпрос в момента е разполага ли съдебната власт с професионално достойнство и решителност, за да отстои своята независимост.
