Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": Румен Радев даде тон за насилието на протестите
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Очаквано, ИТН предизвика парламентарна криза. Отново, както и в 45-ото Народно събрание, само че този път върнаха мандата така, че да прехвърлят отговорността за провала му на ДБ, ИБГНИ и отчасти на БСП. Всички разбират, че вероятността за формиране на правителство и парламентарно мнозинство с третия проучвателен мандат е пренебрежимо малка. Това не е проблем пред сценария на ИТН, но предизвиква нарастваща паника в екипа на Румен Радев. Това беше основната причина за поредния, (и да се надяваме – последен, провален от Радев Консултативен съвет по национална сигурност!), на който той отново се опита да представи собствените си опасения като водеща тема за националната сигурност. С твърдението, че актуализацията на бюджета е въпрос на национална сигурност, Радев доказа, че не разбира нито от национална сигурност, нито от държавно управление.
Според мнението на редица специалисти по публични финанси държавният бюджет е направен добре. По всичко изглежда, че той е в състояние да осигури необходимата минимална стабилност, дори и в условията на институционална и политическа криза. Това, че министрите на финансите и на труда и социалната политика не виждат определени разходи, заложени в бюджета, не означава, че те не могат да бъдат реализирани. Настояването на Радев за актуализация на бюджета (и то по предложение на назначеното от него служебно правителство, което вече е в оставка!) няма нищо общо с принципите на парламентарната република. Бюджетът може да бъде актуализиран само от редовно избрано правителство, което носи отговорност за неговото изпълнение.
Опитите на Радев за натиск върху парламента за актуализация на бюджета имат само една цел – изправен пред необходимостта да управлява още поне три месеца чрез поредно служебно правителство, той иска да може да „раздава пари“, да се опита да потуши кризата чрез залагането на допълнителни разходи. Ако това бъде допуснато, следващото редовно правителство (когато и да бъде избрано то) ще се изправи пред необходимостта отново да актуализира бюджета. Не сме преминавали през поредица от актуализации на държавния бюджет от 90-те години. Нищо не налага в момента да бъдат предприемани подобни действия, които биха могли да нарушат равновесието на бюджетната рамка и да ускорят допълнително инфлацията.
Темата за „полицейското насилие“ бе лансирана отново с конкретна политическа цел. Острото противопоставяне между ИТН и т. нар. „партии на протеста“, доведе до ситуация, в която противодействието срещу ГЕРБ се оказа по-малко интензивно от взаимните атаки между ДБ и ДПС, ИТН и ДБ и като цяло сред „партиите на промяната“. Подновяването на темата, като че ли обслужва ИБГНИ, но всъщност има за цел да намали противопоставянето между останалите, като им припомни кой е „истинският им политически враг“.
Темата за насилието, особено за политически насърченото насилие, е изключително важна. Да, очевидно е, че е имало насилие от страна на полицаи срещу вече арестувани участници в протестите. Но още по-важно е да бъде откроена отговорността за насърчаването на вандализма и директната агресия, продължила месеци наред, срещу органите на реда. Фалшивата теза за „бруталното полицейско насилие“, която се опита да лансира Радев още през миналата година, неслучайно бе подета незабавно от Елена Йончева. Твърдението за политическо насърчено насилие от страна на правителството и лично от Борисов и министъра на вътрешните работи (а защо не и лично от Иван Гешев!) не може да издържи каквато и да било проверка. Няма шанс да бъде намерен български „Джордж Флойд“, който да бъде превърнат в емблема на „полицейското насилие“, просто защото такъв пример няма. А следите от хвърлените домати и яйца по сградата на Народното събрание и Министерския съвет стоят, както и десетките часове записи за брутално отношение към полицаите, изпълняващи служебните си задължения. Отговорността за насърчаването на това насилие носи Румен Радев. Ако в САЩ за Демократическата партия се оказа почти невъзможно да намери аргументи, с които да обвини директно президента Доналд Тръмп в подстрекателство за атаката срещу американския Сенат, то у нас не би имало нищо по-лесно от това да бъде доказана ролята на Радев за насърчаването на вандализма и насилието от лятото и есента на 2020 г.
Съвсем друг въпрос е защо правителството на Борисов предпочете да принуди полицаите да се отбраняват и да не предприемат необходимите действия за налагане на обществения ред. Това беше причината за загуба на обществена подкрепа през лятото и есента на миналата година. В разстояние на месеци, напълно незаконно, три кръстовища на столицата бяха блокирани. През всички тези месеци хиляди полицаи бяха принудени да търпят всякакви издевателства срещу себе си.
Да, политиката е изкуство на възможното, но то зависи от начина, по който политиците възприемат реалността. Румен Радев формулира напълно нереалистичната цел за „създаване на стабилно управляващо мнозинство“. ДБ отидоха още една крачка извън реалността, заявявайки, че тяхната цел е формирането на „реформаторско мнозинство“. Опитите за налагане на фалшива представа за реалност не е нищо друго освен диктатура на посредствеността.
Реалността предполага единствено и само временно, програмно правителство, което да разчита на парламентарна подкрепа за конкретно и ясно формулирани цели в кратък период от време. Всичко останало е обикновена пропаганда и бягство от отговорност.
България навлиза в множествена криза. Тя не е определена само от нарастващия санитарен риск; от неизбежните мерки, които ще трябва да бъдат предприети за ограничаване на пандемията; от рязкото влошаване на ситуацията в Афганистан и Сирия, които увеличават риска от нова миграционна криза; от блокираните институционални отношения; от отказа за носене на политическа отговорност или от очевидната некомпетенност в управлението на публичните ни дела. Опитите за протакане и умишлено забавяне в хода на конституционната процедура не водят към решение на парламентарната криза. Те задълбочават рисковете пред България и продължават да увеличават социалната цена на институционалното и политическото противопоставяне.
Политическото риалити шоу, в което ни въвлякоха сценаристите, продължава. ИТН се опитва (засега успешно) да „опитоми“ поведението на Румен Радев. Компанията партия се възползва от неговите страхове и амбации, за да реализира собствения си сценарий. Най-лошото е, че всъщност никой не се интересува от българския дневен ред, нито от начина, по който българските граждани ще преминат през тази криза.
