Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": „Подкрепа без участие“ – мечешка услуга за Слави Трифонов

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Резултатите от парламентарните избори, макар и неочаквано за мнозина, поставиха коалицията ГЕРБ-СДС в изключително комфортна позиция спрямо съставянето на следващо управляващо мнозинство и правителство. Коалицията на ГЕРБ с „Обединени патриоти“ бе трудна и често увеличаваше пасивите за партията на Борисов. В момента, изцяло следвайки общия си политически профил, със своите 75 мандата ГЕРБ и СДС могат да предложат свое правителство и да управляват или да останат в опозиция, като щетите за тях са обозрими и подлежат на ефективно управление.

Не така стои въпросът за останалите политически формации в 45-ото Обикновено Народно събрание. От гледна точка на европейските политически партии ДСБ например ще трябва да обясни в ЕНП защо не полага никакви усилия да убеди „Да, България“ в необходимостта да бъде направен опит за съставяне на проевропейско десноцентристко правителство на малцинството с ГЕРБ и СДС като членки на ЕНП. Но отвъд рамките на европейските партийни семейства картината в следващия парламент изглежда още по-проблематична.

ГЕРБ предложиха модел на експертно управление с хоризонт до края на годината и овладяване на епидемичната ситуация. След това Борисов лансира очевидната възможност да бъде търсено мнозинство около заявените намерения за промяна в Конституцията (по отношение на които единствено БСП се обяви изцяло против). След това от ГЕРБ предложиха минимална подкрепа за втората политическа формация, според резултатите от изборите – „Има такъв народ“. Това предложение отприщи вълна от декларации, в които доминира странната политическа фигура на „подкрепа без участие“.

БСП заяви, че ще подкрепи правителство, предложено от ИТН, след консултации и покана. „Изправи се! Мутри, вън!“ направиха веднага още по-щедро предложение, в което освен подкрепа се говореше и за готовност за жертва в името на съставяне на правителство. От „Демократична България“ заявиха, че подкрепа се търси, а не се дава даром и са готови на разговори, за да подкрепят евентуално правителство на ИТН. ДПС не остана по-назад и също заяви подкрепа за партиите, които според Движението не са се срутили като ГЕРБ и БСП. И отново – обещание за подкрепа без участие. Но всичко това напомня за добре познатата фигура на непоисканото добро, което много бързо може да премине в „мечешка услуга“.

Парламентарната подкрепа за съставяне на правителство все още не означава нито мнозинство, нито устойчивост. Изглежда, че съществена част от политическите формации в следващия парламент разчитат, че ИТН ще поеме отговорността да състави правителство и след това ще се озове в зависимост от плаващите и потъващи мнозинства, формирани от първоначално подкрепилите го партии и коалиции. Защото съставянето на правителство е само първата стъпка, след която всяко негово предложение би трябвало да разчита на минимално предвидима парламентарна подкрепа.

Отново изненадващо за мнозина идва времето на конкретната политика и идеологическия профил на партиите и коалициите. Ако в перспективата на народната приказка „Дядо вади ряпа“ всички са готови да помогнат – дори внучето и кучето, то политическата реалност в новия парламент изглежда доста по-различно.

От гледна точка на управленски намерения, политически приоритети и икономически подходи новото народно представителство е разделено очевидно между типични либерални решения и по-скоро социални очаквания. По оста „либерално – социално“ ясно очертаното мнозинство е в подкрепа на либералните решения – ГЕРБ-СДС, ИТН, ДБ и ДПС. По „социалния вектор“ (според координатната система на Ахмед Доган) се нареждат само БСП и ИСМВ. А освен обикновена парламентарна аритметика или политическо инженерство формирането на следващото правителство би трябвало да е резултат и на съгласие по отношение на неговите основни политики.

Оскъдната предварителна информация за програмните намерения на ИТН показва, че става дума за откровено либерална икономическа програма, с ясно изразен акцент върху оттеглянето на държавата от пазара, намаляване на административния и регулаторен натиск, насърчаване на бизнеса и задържане на досегашните нива на социалната политика. Това по-скоро изглежда като програма, която без проблеми биха могли да подкрепят от ДПС и ДБ, но тя може да се окаже твърде либерална дори за ГЕРБ-СДС. Да не говорим за БСП и ИСМВ. Ако очакванията за политически реванш срещу ГЕРБ изглеждат приемливи за ИСМВ и БСП, то икономическите предложения на ИТН могат да се окажат отвъд хоризонта на „подкрепата без участие“ дори и за синдикатите.

Евроатлантическата интеграция и приоритети на България разпределят политическите субекти по различен начин. Ако за ГЕРБ-СДС и ДПС, както и за ДБ отстъпление в тази посока е напълно неприемливо, то за ИТН това очевидно не е приоритет, а за БСП и отчасти за ИСМВ, изглежда, че има по-важни въпроси. За сложната коалиция, олицетворявана от Манолова, евроатлантическата ориентация и ангажименти на България не са приоритет в сравнение с търсенето на реванш спрямо управлявалите досега партии. За БСП европейската интеграция дори на собствената партия бе поставена под съмнение, да не говорим за отношението към Алианса. Сходното е разделението и по отношение на продължаването на модернизацията на Българската армия. При възможно критично развитие на ситуацията в Източна Украйна и в региона на Черно море като цяло именно тази разделителна линия ще придобие определящо значение.

Отношението към Плана за възстановяване и развитие на Европейския съюз след края на пандемията разделя по различен начин политическите партии и коалиции, които ще формират 45-ия парламент. Никой не крие амбициите си да управлява „средствата от Европа“ през следващите години. Но и тук също има проблем.

Подходът на ГЕРБ бе да планира максимално близо до приоритетите на следващия планов период, за да успее да привлече повече средства към едни и същи приоритети. В същото време по-скоро административният подход при неговото съставяне породи напрежение сред представителите на бизнеса, както и на останалите социални партньори. Решението окончателното оформяне и депозиране на плана да бъде оставено за следващото правителство поставя новите политически формации пред неочаквана дилема.

Очевидно е, че няма време да бъде разработен изцяло наново Планът за възстановяване и устойчивост, както предпочетоха да го нарекат от ГЕРБ-ОП. В същото време, ако ГЕРБ-СДС ще настояват по-скоро за запазване на постигнатото до момента, БСП и ИСМВ си представят тези пари като ресурс, който да бъде раздаден на социално чувствителните групи като форма на подпомагане. ДПС се обяви в подкрепа на водородната икономика и Зеления пакт, но би поставило акцент върху икономическото развитие, докато ДБ търси повече възможности за въвеждане на електронно управление като противодействие на корупцията. Знаем твърде малко за позицията на ИТН по плана, но изглежда очевидно, че в контекста на техните открито либерални идеи средствата по него не би трябвало да бъдат ориентирани към решаването на проблеми на социалната политика.

Ако все пак част от политическите партии предпочетат да избягат от отговорността за съставяне на правителство, смятайки, че по този начин ще „спортуват с президента“, (каквато беше последната публична инициатива на Румен Радев като президент), изглежда, че ги очаква неприятна изненада. Подкрепата за амбициите на Радев може и да не доведат до участие в неговия сценарий за управление. А резултатите от предсрочни избори за следващо Народно събрание изглеждат още по-несигурни – най-вероятно с осем политически фракции, но без една от онези, които този път успяха да се доберат до парламента.

Всъщност в политиката само участието определя истинската подкрепа. Всичко останало е част от друга народна приказка.