Доц. Антоний Гълъбов за ПИК: ДСБ в новия Съюз на незнайните сили. Атанасов като ехо на Румен Радев
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Хвърленият камък в казаните от Атанас Атанасов думи падна върху десните избиратели.
Съпредседателят на Демократична България (който пропусна дори да спомене името на партията, на която все още е председател – ДСБ) заяви в предаването „Още от деня“ по БНТ, че те ще се борят да получат управленски мандат и да го реализират със сегашната извънпарламентарна опозиция. Независимо от нейния състав, включващ ИТН на Слави Трифонов, ИБГ на Мая Манолова или Отровното трио, защото била изтекла много вода…
Никой няма нужда от водомер на политическите промени. Още по-малко десните избиратели в България. Загубата на памет е един от най-тежките симптоми на политическата безпомощност.
След като предишният председател на ДСБ Радан Кънев направи успешен опит да обезсмисли съществуването на партията чрез участието си в комплота срещу България в Европейския парламент и така я доведе до ръба на обезличаването, Атанасов направи последната и решителна крачка напред. Ако днешните амбиции на някогашната ДСБ се свеждат до това да се съюзи с когото и да било, за да влезе в парламента, то мястото й е сред огромния брой кандидати за власт и слава, чиито имена вече никой не си спомня.
Съдбата или дори самото съществуване на една партия има значение единствено и само доколкото тя представлява политическите интереси на определени групи от обществото. Десните избиратели, които останаха в България, за да продължат да се опитват да я променят, не са забравили нито миналото, нито онова, което техните някогашни представители успяха да постигнат. Оказа се, че хората, които днес представляват ДСБ, не само отхвърлиха политическото наследство на традиционната десница, но и изглеждат готови да го заличат в името на собственото си несигурно политическо бъдеще.
Потенциалните съюзници, които вижда Атанасов, били именно тези политически сили, защото „социологията казвала така“. Не е ясно какво точно има предвид председателят на ДСБ под „социология“, но е сигурно, че математиката няма да окуражи подобна амбиция. Българските граждани все още не мислят за избори. Резултатите от по-голямата част от сондажите, на които щедро се позовава Атанасов, имат ниска степен на надеждност и не могат да бъдат използвани като основа за прогнози.
Но дори и ИТН, ИБГ и всички останали протестиращи, заедно и поотделно, няма да реализират мечтата за управленски мандат на ДБ. По-важното е, че подобна позиция няма нищо общо с политиката изобщо, а още по-малко с дясната политика.
Дясната политика има ясни и устойчиви ориентири, които не се определят от „социологията“. Особено от тази на която се позовава Атанасов. Силата на дясната политика винаги се е определяла от връзката с гражданите, а не от временната конфигурация на възможните коалиционни формули. Дясната политика винаги е имала ясна и категорична позиция по отношение на държавата и ефективността на нейните институции. Преповтаряйки опорните точки на Румен Радев, Атанасов дори не си дава сметка, че това може да го постави всякъде другаде, но не и в полето на дясната политика.
Абсурдът в позицията на онзи, който заяви, че не е „упълномощен да изнася кухнята на балкона“, е в това, че той дори не разбира, че именно сега българското общество, повече отколкото през изминалите двадесет години, се нуждае от отчетлива дясна политическа алтернатива. ГЕРБ претърпя много трансформации и бе принуден да се измести към „центъра“ (каквото и да означава това в България!), а след това да заеме пространството на отсъстващата дясна позиция срещу новите претенции на БСП. Първият сигнал за това, че хората, претендиращи да представляват десните избиратели у нас губят ориентация и перспектива, бе продължилата няколко години неспособност за заемане на позиция срещу БСП и все по-отявленият й реваншизъм.
Общественото доверие, от което според Атанасов е лишено сегашното управление, не се печели чрез говорене срещу „статуквото“. Дясната политика изисква спазването на принципи и ценности, а не общи фрази за необходимостта от „радикална промяна“. Възстановяването на парламентарната република, което Атанасов заяви като основна политическа цел на ДБ, преминава през нова конституция, но изглежда че председателят на ДСБ стриктно следва указанията на Радев да не „влиза в този разговор“.
Степента, в която ДСБ губи своя облик на дясна партия е право пропорционална на пълното сливане с „Да, България“. Тази политическа формация, приела да се нарича именно така, като че ли в отговор на инициативата на министър Долорес Арсенова в правителството Сакскобурготски „БългарияДа“, все още търси своя политически образ, но навсякъде, освен сред образците на дясна политика. Фактът, че една дясна партия в България изчезва, не е новина, но потвърждава общата тенденция на загуба на чувство за реалност и перспектива в българския политически живот.
Отговорът на Атанасов по отношение на разделението и дори противопоставянето сред протестиращите, се свежда до това, че всички били застанали зад двете основни искания – оставка на главния прокурор и на премиера и правителството. Всъщност чии бяха тези искания? Кой ги формулира за първи път и направи всичко възможно протестът да не се развие нито крачка встрани от тях? Що за политически хоризонт е този, който се свежда само до отстраняването от власт на управляващото мнозинство? Кой човек, имащ десни политически възгледи би приел, че целта може да бъде единствено и само отстраняването от власт на ГЕРБ?
Онези, които приеха този нисък и тесен политически хоризонт, са силите, с които се готви да управлява ДБ.
Неразбираемият опит за сравнение с възникването на СДС в края на 1989 година предизвиква още по-голямо недоумение. Извънпарламентарната опозиция в момента няма ясно изразен демократичен характер. Това би било по-скоро съюз на знайни и незнайни политически сили. Знайни като АБВ, ДБГ, Д21, и незнайни като ИБГ на Мая Манолова, ИТН на Слави Трифонов, и т.н. Това би било още по-безперспективно и безпринципно обединение дори от Реформаторския блок.
Най-търсеното политическо качество на предстоящите избори ще бъде доказаната през годините способност да се управлява. Все по-малко избиратели са склонни да се доверяват на някого, просто защото досега не е управлявал. Гръмките обещания и говоренето анти-ГЕРБ във все по-малка степен ще определя избора на гражданите. Преминаваме през много труден период, в който обществото ще търси ефективни модели на управление, а не радикален партизанлък.
Когато си останал извън парламента за цял мандат, това означава, че избирателите са ти дали възможност да се учиш. Ако това е всичко, което ДСБ е научила, то отговорът на думите на Атанасов може да се изрази като протестен или дори наказателен вот. Възможностите за протестен вот от страна на десните избиратели са все по-ограничени поради липсата на жизнеспособни десни формации. При това положение, по-голямата част от потенциалните избиратели на ДСБ, най-вероятно просто няма да гласуват.
А това ще означава ограничена подкрепа за ДБ и все по-пълно обезличаване на ДСБ.
